Валентира Михайлова е родена в Берковица, но от 40 години живее във Враца, където завършва средното си образование. Дипломира се във Великотърновския университет със специалност „Български и английски език“. Професионалният й път започва в далечната 1987 г. в ОУ „Васил Левски“, село Ракево. След това работи в ОУ „Св.св. Кирил и Методий“ и СОУ „Васил Кънчов“ - Враца. От 2010 г. е гл. експерт в общинската администрация и началник отдел в дирекция „Образование, култура, спорт и туризъм“. От август 2015 г., след конкурс, става директор на ЕГ „Йоан Екзарх“. Омъжена и с две деца.
Г-жо Михайлова, напоследък зачестиха нападенията над учители. Как си го обяснявате и каква е причината, според вас?
Факт е, че в страната такива неща се случват. Информирани сме от медиите. За наша радост няма такива случаи и нямам информация да е имало, в което и да било училище на територията на нашата община. Дано и никога не ни се случва! Нямам обяснение за тази агресия, но е ясно, че това е основна язва на нашето общество. Ние вече почти не си говорим, нямаме време да се изслушваме, нямаме търпение, изгубихме уважението към институциите и непрекъснато търсим вината у другите, когато нещата не ни се получават.
Кое беше първото предизвикателство за вас, когато заехте директорския пост в езиковата гимназия?
За учебната 2015/2016 година в гимназията е реализиран най-слабият до сега прием – само две паралелки след VII клас, което неизбежно води след себе си и финансови затруднения, предвид делегирания бюджет и финансирането на брой ученици. Тази тенденция от предходните години, в намаляването на учениците, определено е най-сериозният проблем, който наследих и който беше причина за освобождаване на няколко учители, които за щастие бяха навършили пенсионна възраст и сътресението в колектива не беше голямо.
Това ли беше проблемът, който не търпеше отлагане?
Училището трябваше да бъде финансово стабилизирано, за да успеем да осигурим оптимален учебен процес, предвид това, че идваха зимни месеци, сградата е много енергоемка и издръжката й изисква голям финансов ресурс. Смятам, че към момента успях да се справя със ситуацията, която пак казвам, изискваше непопулярни мерки, като намаляване на персонала и строги икономии. Много се радвам, че срещам разбиране от колегията и усилията ми за промяна имат тяхната подкрепа.
Променена ли е ситуацията сега?
Ние вече гледаме към новата учебна година, работим в тази посока. Увеличаване на приема и издигане доброто име на училището са основните ни приоритети. И разбира се утвърждаване на гимназията само и единствено като езикова, с чуждоезикови профили. От новата учебна година ще започнем и преподаване на предмети на език, което за съжаление от доста години не се е случвало в това училище. Това е чудесен начин за упражняване на езика, защото всеки, който има отношение към преподаването на език знае, че той се учи най-добре с говорене, сама по себе си теорията не е достатъчна. Ще обогатим в бъдеще и възможностите за обучение по повече и разнообразни езици.
Обществото е в постоянно развитие и трябва да сме „в крак“ с него. Наблюдава ли се някаква тенденция в предпочитаните от учениците езици?
Някогашната слава на нашата гимназия като „френската“ днес е коренно променена и не се отъждествяваме с един определен език, в което няма нищо лошо. Живеем в разнолик и динамичен свят, технологиите определят битието ни и това неминуемо се отразява и на желания език. Основно предпочитан, като интензивно изучаван, си остава английският език, като втори езици - испански и немски. В новата учебна година ще предложим интензивно изучаване и на немски и испански език, имаме вече заявени желания за това и от нашите седмокласници. За съжаление има отлив от изучаването най-вече на френския език, но смятам във времето това да се промени, ще работим и тази година в посока да върнем този език сред желаните от нашите ученици.
Планирали ли сте разкриване на нови паралелки с обучение по още чужди езици?
Владеенето на чужд език винаги е отваряло много врати, а в днешния глобален свят е абсолютна необходимост. Всеки език е значим, ако може да ни е от полза. В тази връзка ще се постараем да предложим на нашите бъдещи ученици обучение по трети език, който да изберат сами, като ще им дадем по-големи възможностти, включвайки като избираеми, освен традиционните и по-„екзотични“ езици, като китайски и корейски.
Има ли във Враца достатъчно квалифицирани преподаватели по чужди езици, т.е. лесно ли е да се намерят такива, които да отговарят на всички критерии, за да преподават в това училище?
Във Враца нищо не е лесно, къде на шега, къде наистина. Има трудности при намиране на квалифицирани преподаватели, но това не се отнася само по езиците. Демографският срив в нашия край се отразява върху всичко и всички. Аз лично изпитах невероятна трудност в началото на учебната година да намеря учител по физика, който да замести колега в майчинство. По езиците засега се справяме, имаме и млади преподаватели, което е много полезно, както за учениците, така и за училището. И най-важното е, че те се справят отлично и учениците ги харесват. От дълги години работим и с програма „Фулбрайт” за помощник-учители по английски език, която се администрира от българо-американската комисия за образователен обмен, чийто основен спонсор е фондация „Америка за България”. Благодарение на помощник-учителя, г-ца Монтана Роджърс, и на г-жа Албена Томова, десетокласници тази година работят по проект „A pen-pal letter exchange” съвместно с техни връстници от училище в Ню Йорк. Сред технологиите на ежедневието ни, писането на писмо на хартия, изпратено в плик по пощата, е истинска емоция за учениците, нещо което някои от тях никога досега не са правили. Споделянето на тийнейджърските проблеми и обмяната на културна и образователна информация, е другата страна на проекта и най-вече написани с химикал и споделени на белия лист.
Според вас достатъчен ли е броят часове по чужди езици за подготовката на ученика да излезе на пазара на труда?
Смятам, че хорариумът часове по интензивно изучавания език са достатъчни за едно добро ниво на овладяване на езика. Много от нашите ученици се явяват на изпити за сертификат и това им отваря пътя за кандидатстване и в чужбина. Факт е, че много от бившите ни ученици са реализирани на пазара на труда именно благодарение на усвоения в гимназията чужд език. Красноречив пример за това е и най-младата ни колежка по немски език, която е възпитаник на гимназията и е продължила след това образованието си в специалност „Немска филология“. Можем с гордост да заявим, че наши възпитаници са на възлови управленски позиции не само в България, но и по света, благодарение точно на езиковата подготовка, която са получили в гимназията. Днешните работодатели търсят хора владеещи езици. Казвам езици, защото английският вече се явява задължително условие при намирането на добра и перспективна работа, а всеки друг чужд език е предимство. Именно това е един невероятен плюс за нашите възпитаници, които изучават засилено два чужди езика, а от новата учебна година и три. Няма друго училище в града, което да предоставя такава възможност.
