Бях на 7 години. Есента току що бях започнал училище. На 24 януари 1944 година, малко преди обяд, бяхме вкъщи с майка ми и брат ми. Баща ми беше офицер – командир на Втори артилерийски полк и по това време беше в казармата. Вкъщи имахме от онези най-старите телефони. Помня как баща ми позвъни и каза на майка ми да ни изведе. Явно имаше информация, че нещо ще се случи. У нас на гости бяха семейство Попови от София, дошли във Враца, за да се спасят от бомбардировките в столицата. Всички възрастни бяха много уплашени и страхът се предаде и на нас, децата. Майка ми набързо събра някакъв багаж и тръгнахме към Вратцата. Не знам защо реши да се спасяваме нататък. Както вървяхме обаче, стигнахме до една от последните къщи и хората предложиха да ни подслонят. Влязохме вътре, защото бяхме много уплашени всички. Брат ми се пъхна под леглото и целият трепереше. Към обяд започна да се чува звука от самолетите. Мама ме притисна в един ъгъл на стаята и се разпери над мен. Искаше да ме защити с тялото си. Звукът ставаше все по-силен. Беше нещо като боботене, след което започна и тътена. Единственото нещо, което гледах беше едно малко шкафче закачено на стената и покрито с ръчно плетена дантела. Помня как при всеки грохот мильото подскачаше и накрая падна.
След като бомбардировката свърши мама реши де се прибираме. Вървяхме към къщата си със свити сърца. Когато стигнахме видях дядо ми да мете двора. Зарадвахме се, че е жив и здрав, и че домът ни е цял. Най-близката до нас разрушена сграда беше читалище „Развитие“. Не отидох да го видя, защото ме беше страх. Помня обаче, че паниката и у дома, и у съседите беше голяма. Непосредствено след бомбардировките семейството ми реши, че ние, децата трябва да бъдем изведени от града. Дядо ми беше собственик на Бозаджийската воденица в Бистрец. За нея се грижеше дядо Цено Янчов, с когото родителите ми бяха близки. Останахме дълго да живеем там. Следващата ми среща с войната бе именно в Бистрец. Вече беше лято и ние играехме навън. Видяхме самолет в небето и разбрахме, че той пада някъде към местността „Джуджан“.* Бяхме деца и любопитството надделя над страха, когато видяхме, че пилотът скочи с парашут. Затичахме се натам. Беше близо до Железния мост. Човекът вече беше на земята и сгъваше парашута. Когато се обърна, се вцепених. Никога не бях виждал човек с толкова черна кожа! После ми обясниха, че това е негър. Той също ни забеляза и извади шоколад. Чупеше парчета и ни подхвърляше. В този момент обаче овчар, който се намираше наблизо се развика да не вземаме нищо.* * Ние се дръпнахме уплашени назад. Черният човек без да знае езика, явно разбра от какво се страхуваме и ние, и овчарят. Продължи да чупи шоколад, част от него да слага в устата си, а другата да я хвърля към нас. Тогава и ние се престрашихме и взехме парчетата. Не след дълго дойдоха да го приберат с полицейския „Додж“.
Много години по-късно се поинтересувах за съдбата на този пилот. Всичкото, което успях да науча е, че е бил прибран в лагер за военнопленници в Шумен.
Военните действия
са наречени ”Point Blank“
/Прицел от упор/
Бомбардировките на България са поредица от нападения срещу София и други български градове и села от британските ВВС и ВВС на САЩ, по време на Втората световна война, от пролетта на 1941 г. до есента на 1944 г., които имат характер на реални бойни действия.
Първа от региона е бомбардирана Мездра - на 22 юни1941 г. През следващите години до 1944 са бомбардирани десетки населени места. В заключителния етап на офанзивата нападенията в Северозападна България са повече от 10 и обикновено са осъществявани при завръщането на самолетите от Румъния.
24 януари 1944 г. 300 американски тежки бомбардировача тръгват да бомбардират София, но поради гъстата мъгла са отклонени. Те хвърлят бомбите си над други градове и села и тежко бомбардират Враца в 12.35 ч. от 84 „летящи крепости“ и в 13.10 ч. от още 50 бомбардировача. Пуснатите бомби над града са около 380. Убити са 126 човека, ранени са 250. Разрушени са 234 сгради.
Равносметката от цялата
разрушителна операция
"Point Blank"
София е бомбардирана 11 пъти. Самолети атакуват Враца, Дупница и още 18 селища в страната. Хвърлени са 45 265 разрушителни и запалителни бомби. Част от тях са със закъснител, за да избухнат по-късно, когато хората са напуснали скривалищата.
Използвани са и бомби във вид на играчки и писалки, предназначени да убиват и осакатяват деца.
Загиват над 2 477 души, 99 на сто от които са цивилни граждани, жени и деца. Ранените са двойно повече. Разрушени са над 12 000 сгради. Изсипаният над столицата 4 350-тонен бомбен товар срива близо 1/4 от сградния й фонд. Материалните щети достигат астрономическата сума 24 млрд. лева.
* Явно това е бил самолет, участвал в заключителната част между 20 април и 18 август, когато над региона са реализирани 10 атаки.
** Възрастният човек вече бил чувал, че от самолетите се хвърлят заредени с експлозив играчки и писалки
