Във видинското народно читалище “Цвят 1870” Атанас Иванов представи книгата си „Исторически корени и традиции на духовите оркестри в България“. Това е осмата му поредна книга и единствена такава за духовите оркестри. В нея авторът проследява появата и развитието на първите духови военни оркестри у нас от Освобождението до днешни дни, на училищни, читалищни, самодейни и градски оркестри.
Основната тема, с която Атанас Иванов се занимава през целия си живот, е историята на българската музика. Авторът е роден през 1940 г. в село Асеновци, Плевенско. Завършил е военната музикална школа „П.И.Чайковски“, свирил 4 години във военен оркестър, работил като учител по музика и преподавател в Пловдивския университет. Доктор по изкуствознание и журналист. Сега е пенсионер с активна творческа дейност.
Известно е, че Атанас Иванов е единственият почетен журналист на Северна Корея у нас. Отличието придобива през 2009 г., когато посещава страната, докато „великият лидер” Ким Чен Ир все още е жив.
Във Видин авторът беше посрещнат от приятели, колеги, творци и от детските духови оркестри на видинското училище по изкуствата „Св.Св. Кирил и Методий“ и училище “Христо Ботев“ в село Арчар. Както сам казва, новата му книга фактически е един учебник по история на българската музика съдържащ малко известни факти, неща, които не ги знаят дори преподаватели в консерваторията.
До 9 септември единствените щатни музиканти в България са били военните оркестри. Развитието на музикалното дело е зависело изцяло от тях. Имало е и градски музикални дружества, чийто диригент е бил военният капелмайстор. Цялата музикална дейност в страната е зависела от военните оркестри. Те са първите професионални състави.
„Работата на операта в София и после на операта в Стара Загора е зависела също от тях”, казва Атанас Иванов. Диригент на първата опера през 1891 година е чешки капелмайстор. През 1908 година следва втори успешен опит за създаване на опера и това става благодарение на военните диригенти маестро Атанасов и Тодор Хаджиев, които стават диригенти на операта, а оркестърът на операта е бил гвардейският оркестър.
„Най-ценното в книгата е, че се доказва по неоспорим начин, че духовите оркестри са били в основата на музикалната дейност в България до 9 септември 1944 година. Даже градските духови оркестри се създават въз основа на военните духови оркестри, ученическите оркестри също. След Освобождението всички военни оркестри са имали много голяма обществена дейност. Със заповед на военния министър са били задължени в празничните дни да изнасят концерти пред обществото. Музикалното възпитание се е формирало от военните оркестри”, изтъква авторът.
В книгата се представя и дейността на военния оркестър във Видин.
Известен капелмайстор е бил Бони Кирчев, живял във Видин от 1899 г. до 1919 г. Роден е в Стара Загора, учил в Одеса, а във Видин създава марша на III пехотен Бдински полк „Бдинци, лъвове, титани“. Според Атанас Иванов това е един от най-хубавите български маршове. Конкурира се с „Велик е нашият войник“, който пък е създаден за XXIII пехотен Шипченски полк край Казанлък.
По време на социализма военните оркестри са в разцвета си, казва авторът на книгата. В момента най-добре се развива Гвардейският оркестър в София.
