В периода на българското възраждане местни строители оформят с голямо майсторство и усет общият архитектурен силует на нашите градове. Те умело използвали всичките природни дадености и правилно разполагали големите обществени сгради и особено подчертаните вертикални доминанти и архитектурни акценти, каквито са нашите прекрасни часовникови кули и черковни камбанарии.
Бързото развитие на занаятите довежда не само до образуването на българските занаятчийски организации /еснафите/, но предизвиква и тяхното официално признаване и урегулиране със специален султански ферман през 1772 г. Тези сдружения провеждали строг контрол върху количеството и качеството на производството, бдели за правилното разпределение на суровите материали и не „допущали” взаимна конкуренция.
Пряко свързани с нуждите на занаятчийските организации са часовниковите кули, които регламентират работното време, като под ударите на „сахата“ занаятчийските работилници и търговските дюкяни едновременно вдигали и спускали „кепенците“ си в цялата чаршия. Те се използвали и при опасност от пожари, защото били отлични противопожарни наблюдателници, при евентуални нападения на кърджалии и др. Едновременно с това часовниковите кули олицетворяват и икономическата мощ на българските занаятчии, а по-сетне са израз и на тяхното национално съзнание и гордост.
Към средата и втората половина на ХVIII в., Враца се оформя като важно търговско-занаятчийско средище, свързано с широките пазари не само на Османската империя, но и с Европа. Търговско-занаятчийският подем на града намира израз и в издигнатата часовникова кула в центъра му /на мястото където се е издигал първият паметник на Христо Ботев/. Часовниковата камбана е излята от българи през 1762 г., за което свидетелства двойното обозначаване на датата на изливането ù по християнското и мохамеданското летоброене. Нейният звън регулирал протичането на деня в чаршията, а часовниковата кула свидетелства за очерталия се напредък и европеизация на града.
След Освобождението часовниковата кула във Враца е съборена, за да се разшири главният градски площад. На нейното място е издигнат в 1890 г. първият паметник на Христо Ботев, а часовникът от нея е бил пренесен и поставен отгоре на кулата на Мешчиите, от когато тя започнала да се нарича и часовниковата кула.
Кулата на Мешчиите е една от двете запазили се от ХVII в. в нашия град жилищно-отбранителни кули. Общата височина на кулата, заедно с дървената надстройка за часовника е 24.55 м. Тя е една от малкото оцелели досега у нас такива кули наред с Куртпашовата /или Серапионовата кула, издигаща се до музея във Враца) и Пирковата кула в Кюстендил /XV-XVI в./ и представлява важен архитектурно-исторически паметник от нашето средновековие. Нейните сурови, прости и лаконични форми и строги линии чудесно хармонират на мощния силует на Врачанския балкан.
Някъде през 70-те години на миналия век, вероятно поради износване, часовниковият механизъм престава да действа. Благодарение усилията на врачанската община часовникът, отброил и засвидетелствал историческата съдба на нашия град, бе ремонтиран, за да може и занапред със своя звън да ни напомня, че времето е в нас и ние сме във времето и че за да останем в бъдещето трябва да градим настоящето.
