Ирена и Юлиян Георгиеви са сред най-успелите спортни семейства във Враца. Преди броени дни те се завърнаха от участие в държавното лично първенство по борба за мъже и жени в София. Ирена влезе в Топ 3 на своята категория, а Юлиян остана извън десетката. По какво си приличат и по какво се различават двамата, прочетете в следващото блиц интервю.
От колко време сте заедно и влюбени ли сте още?
Ирена: От 16 г. сме заедно, като през последните 10 г. сме семейство. Да, все още сме влюбени един в друг.
Юлиян: Времето, през което сме заедно за едни е много, за други е малко, но за нас е изпълнено с любов.
Кое е попрището ви – да бъдете родители, да сте активни спортисти, да градите кариера…?
И.Г.: Основното нещо е да бъдем родители. Според мен всеки един от нас се е реализирал в сферата, в която работи. За мен спортът вече е на по-заден план. Състезавам се все още най-вече заради тръпката – да се кача отново на тепиха. Не бих казала обаче, че съм активна спортистка.
Ю.Г.: На първо място е родителството. Кариерата е на по-заден план. За активния спорт ми е вече късно.
Имате ли си специален кът вкъщи за спечелените медали и купи и въобще водите ли си сметка, колко са общо на брой?
И.Г.: Не, нямаме такъв кът, а и не водим статистика на спечелените отличия.
Ю.Г.: Преди имах такъв кът, но вече – не. Спрях и да броя спечелените купи и медали.
Успявате ли все още да се изненадвате взаимно?
И.Г.: Преди време изненадите бяха повече. Сега всичко обсъждаме заедно и е по-трудно да се сюрпризираме един друг.
Ю.Г.: Да! Според мен се изненадваме ежедневно с различни постъпки.
Какво е нужно, за да си успешен спортист?
И.Г.: За да бъдеш успешен спортист на първо място трябва да имаш много воля. Нужно е също желание и най-накрая в това своеобразно подреждане са качествата.
Ю.Г.: Нужно е най-вече човек да има желание да се труди и не на последно място - да притежава и талант.
Борбата за вас е…?
И.Г.: Борбата за мен е едно хубаво минало. Както казах по-рано, все по-рядко ми остава време за тренировки, но винаги, когато отида в залата се чувствам в свои води. Мисля това да бъде последната ми година, през която участвам в държавни първенства.
Ю.Г.: Начин на живот.
Кой е най-ценният урок, който сте научили в залата?
И.Г.: В залата се изградих като личност. Научих се да уважавам противника независимо, че на тепиха излизам с мисълта само за победа.
Ю.Г.: Да разчитам предимно на себе си, да се трудя и да гоня мечтите си.
Къде е мястото на феърплея в борбата?
И.Г.: Както във всеки спорт, така и в борбата трябва да уважаваш противника. Извън състезанието аз съм приятелка с всички момичета срещу които се боря. Това за мен е много важно.
Ю.Г.: Спортът ни е свързан с постоянен контакт с противника и трябва непрекъснато да показваш феърплей, за да няма неволни контузии.
Синът ви Димитър също се занимава с борба. Сам ли избра този спорт?
И.Г.: Според мен Митко избра борбата и с наша помощ. Той тренираше и други спортове, но явно борбата е неговото призвание.
Ю.Г.: Митко от бебе е с нас в залата и според мен изборът му бе неизбежен. Пробва се в плуването, леката атлетика и футбола, но в крайна сметка предпочете борбата.
Трудно ли ви е да гледате срещи на Димитър? Какви са амбициите ви за него?
И.Г.: На мен лично ми е много трудно да го гледам. Напрежението е голямо и на моменти ми идва да вляза на тепиха и да му помагам. Нямам амбиции за Димитър, каквото му е писано – това ще стане!
Ю.Г.: Не ми е трудно да гледам негови срещи. Това е част от моята работа. Когато Митко е на тепиха, за мен той е един от всичките състезатели в залата. Амбициите ми са да тренира и да се развива като личност и характер чрез спорта, и ако Господ е рекъл, да постигне много успехи в борбата.
От вас двамата кой кого тушира вкъщи?
И.Г.: Вкъщи винаги побеждавам аз!
Ю.Г.: Категорично, това е Ирена!
Коя победа ви е най-сладка?
И.Г.: Всички победи са ми сладки, защото знам какво съм вложила като усилия и лишения, за да ги постигна.
Ю.Г.: По принцип всички победи са сладки. Ако говорим за последната година обаче мисля, че това е финалът на световното първенство за ветерани, в който победих.
За коя загуба не искате да си спомняте?
И.Г.: Няма такава. Според мен човек трябва да си спомня всички загуби, за да може да извлече поука от тях.
Ю.Г.: За загубите в спорта не трябва да се съжалява. Специално мен те ме мотивират.
Има ли нещо в другия, с което не може да се примирите?
И.Г.: Все още ми е трудно да се примеря с постоянните му отсъствия от вкъщи, заради ангажиментите му със състезания и тренировки, както и с продължителните лагери.
Ю.Г.: Не! Харесвам всичко в Ирена!
Кое е това във вашата половинка, на което се възхищавате?
И.Г.: Възхищавам се на всеотдайността на Юли към семейството и към децата, които тренира.
Ю.Г.: Ирена е много упорита. Когато си науми нещо, търси всякакви начини да го постигне и докато това не стане, не се отказва.
Какво си пожелавате?
И.Г.: Пожелавам си здраве, всичко друго си идва само.
Ю.Г.: За тази година си пожелавам най-вече здраве, щастлив семеен живот и много успехи на всички мои състезатели в СК Ботев 93.
