Обущарството е стар занаят, свързан с производството и поправката на обувки. Един от важните занаяти в миналото, днес е изместен до голяма степен от серийното производство.
Обущарите във Враца се броят на пръсти, а няма кой да поеме занаята. За коментар потърсихме един от малкото останали обущари в града - Христо Цветанов. Той поправя обувки от 20 г. Научил е занаята от баща си и го е предал на своя син. Въпреки това момчето не е работило и ден в тази насока. Предпочел е да замине в чужбина, за да учи. Цветанов коментира за „Конкурент“, че причината за замирането на професията е изменението в моделите на обувките, с което намалява и необходимостта от намесата на обущар. Той допълни още, че доходът, който се изкарва, е доста скромен.
„Цените за поправка на обувки във Враца са в пъти по-ниски от тези в големите градове, но ако човек е пестелив, може да се издържа от тази работа“, каза Христо Цветанов.
„Обущарството е занаят, който се учи сравнително бързо. Колкото по-млад е човек, толкова по-бързо възприема техниката. Пример мога да дам със себе си и моя син. Аз започнах да уча на 30 г. и го усвоих за 3 години, а синът ми бе на 16 г., когато започна да се занимава и се справи за около година. За съжаление той предпочете да замине в чужбина, вместо да се занимава с обущарство“, сподели Цветанов. Той добави още, че освен синът му, друг не е имал желание да чиракува при него и да научи тънкостите на обущарството.
Във връзка с появата на все повече магазини за евтини обувки, попитахме Цветанов - дали те могат да се ремонтират.
„Евтините обувки не се поддават на ремонт, защото са изработени от крайно некачествени материали“, каза той. Обущарят разясни още, че не ремонтира чанти. Причината за това е, че поправката им изисква много време, защото е доста специфична, а от друга страна цената за ремонт на чанта не отговаря на положения от обущаря труд.
Във връзка със случаи на непотърсени обувки попитахме обущаря какво се случва с тях след това. Той обясни, че преди години е работел в ж.к. „Дъбника“ и там е било ежедневие някой да не си потърси обувките след ремонт.
„Когато се събираха непотърсени обувки ги занасях у дома и след време ги подарявах на познати и приятели“, добави майсторът. Според него, всеки чифт обувки се поправя за различно време, но като цяло по-старите модели са по-лесни и отнемат по-малко време.
„Интересувал съм се в чужбина как работят обущарите и до каква степен използват техника. Оказа се, че около 90% от тях действат само с машини, докато в България тези проценти се отнасят за ремонти, които се правят „на ръка“. Много рядко може да се срещне машина за шиене на обувки, повечето са отпреди 60 г., заяви Христо Цветанов да механизираното обущарство и има ли място то у нас. Той сподели, че качеството на обувката зависи от начина на обработката й при самото производство. Като размерът на кожата има голяма роля за издръжливостта. Естествено е, че по-дебелата се използва за направата на зимни обувки, а по-тънката- за летните. Обущарят разясни също, че естествената кожа превъзхожда изкуствената в много отношения.
„Обувките от естествена кожа позволяват на крака да „диша“. Овлажняването на крака причинява дискомфорт и здравословни проблеми”, обобщи Христо Цветанов.
