Вече 35 години лимони-гиганти растат в Селановци, а заслугата за оранжерията с екзотичните дръвчета е изцяло на бай Петко от оряховското село. Не знае откъде идва страстта му към отглеждане на цитрусовите плодове и дори не си спомня как се е решил да купи 2 млади дръвчета от София и да ги засади в двора си.
„Бях отишъл в столицата и случайно видях двете фиданки. Тогава реших да ги купя и да ги засадя. Сигурен бях, че ще се хванат и ще пораснат, защото земята в Селановци е много плодородна. Каквото и да засади човек – все става, важното е да знае как да се грижи за растенията и най-вече да го прави с желание”, каза пред „Конкурент” Петко Петков. Той обясни, че единственото, което със сигурност си спомня от тогава е, че още когато е видял фиданките, веднага е пожелал да ги отгледа.
„Много ми хареса идеята да имам лимони в двора си. Бяха по една педя и оттогава все се грижа за тях. Първо ги гледах вкъщи, след това ги засадих в двора”, обясни стопанинът.
Бай Петко вече има оранжерия, а под нейния покрив реколта дават общо 4 лимонови дръвчета – 3, които раждат плодове по килограм и половина и едно обикновено, купено от Кюстендил. Най-малкото дръвче е 5-годишно и мъжът сам си го е засадил и ашладисвал.
„Въпреки, че е още малко, не спира да ражда. Дори и сега има поне 30 лимона на него”, похвали се бай Петко. Той разказа, че няма друг в селото, който да гледа толкова много лимони. Негови приятели са се опитвали да засадят, но никой досега не е постигнал такъв успех. Обясни, че грижата за дръвчетата трябва да е много стриктна.
„Поливам ги всяка седмица през зимата, а лятото ги мия всеки ден. Тайната на успеха при отглеждането на цитрусовите дръвчета е да са на топло и земята да е наторена добре”, разкри стопанинът. Уточни, че температурата поддържа с печка, а торта подсилва с утайка от сутрешното кафе. В оранжерията трябва да е около 40 градуса, дори когато навън температурата пада под нулата. Най-големият риск от измръзване има, когато студът се задържи продължително под -10 градуса. И за този момент обаче бай Петко се е подсигурил със специално изработена печка, която пали веднага щом има опасност от продължителен студ.
Въпреки че цитрусовите плодове са изключително атрактивни за всички от селото, най-голяма радост носят на децата. Гостоприемният домакин разказа, че малчуганите наричат оранжерията „гората” и обичат често да влизат в нея.
„Когато дойдат винаги им давам най-големия лимон. Те го гушкат, застават за снимка и си отиват с усмивки”, обясни Петко. Както той казва, сам си е майстор на лимоните - гиганти. Има и двама сина, които обожават сока от цитрусовите плодове, но нямат мерак да се захванат с отглеждането им.
„Те ми помагат в грижата за оранжерията, винаги когато имам нужда от тях, идват да стегнем постройката. Обичат да си правят лимонада с лимоните”, каза бай Петко. Освен че е отгледал екзотичните дръвчета, мъжът се похвали и със сина си Ивайло Младенов, достигнал второ място на европейско първенство по борба.
„Момчетата ми вече са пораснали мъже, но обичат да попийват от домашната лимонада, а Ивайло най-обича плодовете без подсладители”, обясни бащата. Допълни, че ги реже на парчета и ги хапва като ябълки.
„Дори не знам какъв сорт са, но със сигурност не са обикновени. Преди време дойде човек, който ми каза, че в Алжир е виждал лимони с такава големина. Най-големите, които съм отглеждал досега са били 3 по 2 кг. Никога не съм мислил да ги продавам – радостта идва, когато хората ме търсят, за да им отслужа”, каза още мъжът от Селановци. Той е на 71 години и цял живот е работил в сферата на машиностроенето и енергоремонта. Не се оплаква от пенсията си, защото стажът в атомната централа му е осигурил добър доход. И все пак е категоричен, че без 40-годишен стаж няма как да се взима висока пенсия, а който не е работил достатъчно, няма право да недоволства. Според бай Петко няма трудна работа, дръвче или растение трудни за гледане. Важното е човек да има желание. Всичко се постига, стига да се работи.
