Сашо, Албена и 8-годишният им син Александър са семейство клоуни от Враца. Любовта на Сашо и Албена пламнала на манежа, а Алекс е бил на косъм да се роди по време на представление в Поморие. Циркът, представленията, маските, сценичните костюми и далечните пътувания са неизменна част от техния живот. Обитават каравана и винаги са готови да поемат поредното предизвикателство. Със забавните се номера са разсмивали зрители от общо 14 държави в Европа, Азия и Африка. Новата им цел е цирк в Китай, където са подписали последния си договор за работа. Тъгуват единствено за родината и затова, че циркът в България и Европа не е на необходимото ниво.
Сашо е възпитаник на школата на Марсел Марсо в Париж. Постъпил е в нея през 1991 г. и е първият български ученик във френската столица. През 1997 г. е започнал работа в български цирк в Турция. Година по-късно се запознал и с жената на живота си в Добрич. Албена е била асистент на брат си, който също е цирков артист и правили номера с нож. Със Сашо се омъжили през 2002 г.
„Срещнахме се, влюбихме се и така станах жена на клоун”, каза с усмивка Албена. Целият им живот преминава на цирковите сцени, а раждането на Алекс започнало по време на представление.
„Вървеше второто представление и аз казах на Сашо, че водите ми са изтекли. Той бе категоричен, че няма как да слезе от сцената. Извикаха линейка и тръгнах към болницата сама. Така Алекс се роди в Поморие. Оттогава постоянно е на колела и винаги е с нас”, обясни Албена. Сашо си спомни, че хлапето е имало желание да бъде на сцената още щом проходило.
„В Италия правех едно представление с количка и го връзвах за нея, за да може да движи покрай нас. Страшно много му харесваше да е на сцената. С течение на времето започнаха и проблемите, защото искаше да излиза на финал с всички, но беше цивилен. След това се изхитри и започна да слага от маските на артистите само, за да е на манежа. Тогава решихме да го включим в представленията”, обясни Сашо.
Първата самостоятелна изява на Алекс е като 5-годишен. Балкански решил да го включи в детски фестивал. Така тръгнали професионалните му изяви. Талантливото дете вече играе и Хлапето от едноименния филм на Чарли Чаплин. Според баща му, който е негов учител и най-голям критик, Алекс се справя много добре, защото работи по интуиция, но има още много да учи.
„Обичам да съм на сцената и всички да ми ръкопляскат. Мечтая да стана акробат и артист, но е много трудно. Искам да стана добър, колкото кенийците, защото са най-добрите в света”, каза Алекс и обясни, че няма търпение да замине за Китай, дори вече знае няколко основни думи.
За разлика от Алекс, който тръпне за азиатската страна, Сашо говори с много носталгия за родния си град.
„От 2 години насам нещата в цяла Европа не се развиват добре, затова решихме да се насочим към Азия. Това е най-многолюдната страна, с най-платежоспособна средна класа, затова смятаме, че ще се чувстваме много добре. Когато съм в чужбина обаче родината страшно много ми липсва. Най-хубаво е когато съм във Враца, обиколя любимите кътчета и видя, че е останал някой стар приятел. Тъжното е обаче, че на онези, старите места, където някогашните приятели се събираха, вече има нови приятели, които не познаваме”, каза Сашо.
Домът им на колела е пълен със статуетки и отличия, но най-голямата награда за Алекс е „Икар”-ът на Съюза на българските артисти, който заедно с татко си е получил през 2014 г. за приноса им в цирковата клоунада и пантомима.
