Ако на Ивановден е студено годината ще бъде здрава, реколтата ще бъде богата или както казва народът „Дебел сняг – дебел комат”, обясни пред „Конкурент” завеждащият отдел „Етнография” във eтнографско-възрожденския комплекс „Св. Софроний Врачански” във Враца Недка Димитрова. Според народните представи специално на този ден, ако има лед няма да има болести през годината. Ако пък на 7 януари е топло, няма сняг, то ще има болести по хората и животните.
Според Недка Димитрова, съдейки по това народно поверие добро ни чака. Тя разказа, че 6 и 7 януари са едни от най-почитаните празници в началото на годината. Йорданов и Ивановден са неразделна част и са свързани с новогодишния празнично обреден цикъл. От Игнажден /20 декември/ до 6 януари според народните представи са т.нар. мръсни дни. В тях има зло, хаос, нечисти сили и затова хората са избягвали да излизат по тъмно, за да не ги нападнат зли сили, вампири и караконджули. Обикновено в миналото бабите са връзвали в калпаците на момченцата плитки чесън, а на момиченцата са правили герданчета, тъй като според народните представи, чесънът е лековит и миризмата му може да изгони лошите сили, които могат да навредят на децата.
Ритуалната изкъпване на Йордановден е свързано точно с изчистването от тези зли сили, които до този момент са действали. Свързва се с ритуалното изкъпване на Христос във водите на река Йордан. Йордановден е свързан с очистителния характер на водата - да отмие злото и да предпази хората. Вярващите отиват в църквата, за да си вземат светена вода, която е носител на здравето, чистотата и това да извърши тази магия – да изчисти злото.
„На 7 януари почитаме Свети Йоан Кръстител. Според народните представи Св. Йоан е покръстил родилия се млад бог Христос и в нашите представи този празник и свързан с почитането на кумовете на младото семейство. На този ден, ако говорим за патриархалният бит в края на XIX и началото на XX век младоженците, които през годината са влезли в семейни отношение са ритуално изкъпвани”, каза още Димитрова. Според традицията това е ставало навън, за да могат отново да бъдат пречистени, да се премахне злото и да бъдат включени в новия социум. Затова на Ивановден младоженците отиват на гости в своите кръстници, за да ги почетат и им носят обреден хляб или кравай, баница, червено вино, печена кокошка или печено свинско месо. Хубаво е, че този ритуал се спазва и до днес и младоженците ходят при кумовете, за да им изкажат своята благодарност, че са ги почели на сватбата им”, обясни етнографът от Враца.
