Драга редакция,
Пиша ви, за да разберете, че нищо на този свят не е случайно. Аз съм софиянка, от работническо семейство с пет дъщери, обсипвани с много любов и грижи от страна на родителите ни. Имаше лишения, но въпреки това бяхме щастливи. Много пъти преди заплата мама и татко нямаха пари дори за закуска, но слагаха в паничка с вода две супени лъжици захар и ние топехме със залъци хляб. Въпреки немотията родителите ни научиха на трудолюбие, честност и уважение към хората.
На 16 години се омъжих за любовта на живота си, Иван от село Драганица, община Вършец. Останахме да живеем в София, имахме щастлив и спокоен живот. Бог ни дари с двама прекрасни сина. Аз работех в завода за чорапени изделия „Вълчо Иванов“, а мъжът ми беше шофьор в „Трансстрой“. Всяка събота и неделя си ходехме на Драганица, да помагаме на свекъра и свекървата, които бяха добри хора. През съвместния ни живот, с много труд и спестовност, успяхме да купим два апартамента за синовете ни…
Родителите на съпруга ми починаха. След това ние се пенсионирахме и решихме да се върнем на село. Купихме си животни – кози, кон, прасета, пуйки, кокошки, патици, разработихме наследствените ни земи, лозе, произвеждахме всичко и така помагахме на децата си. Синовете ни се ожениха – на големия син се роди момче, а на малкия – момче и момиче. Те често си идваха на село и ни помагаха в земеделието и домакинството. Бяхме щастливи родители…
В село се заговори, че най-после изоставената сграда в центъра ще бъде завършена и в нея ще се открие пенсионерски клуб. В края на 2013 г. ми предложиха да стана председател на клуба и аз приех. Трябваше да си извадя свидетелство за съдимост във Вършец, но не стана веднага, понеже съм от София и ми предложиха да отида след четири дни, на 16 декември. На 13 декември синовете ми си дойдоха със семействата си, направихме голяма трапеза, много се веселихме. Тръгнаха си на 15 декември, като се уговорихме да се съберем пак на Бъдни вечер и Коледа.
На 16 декември станахме с моя съпруг рано, за да нахраним животните, имахме и осем малки яренца. Докато се занимавах с тях, мобилният ми телефон иззвъня, затичах се към къщи и го вдигнах. Беше номерът на малкия ни син, Иво. Не чух глас. Извиках „Ало, ало, какво има, Ивчо?“ „Мамо, дръж се, ще ти кажа нещо лошо, брат ми почина!“ Повече нищо не помня какво ми говореше. Онемях, сковах се, свлякох се на земята. Колко време съм стояла така, не знам, не помня. Усетих ръцете на мъжа ми, който се опитваше да ме вдигне и ме питаше какво стана. Не смеех да му кажа, защото има сърдечна недостатъчност и нямаше да понесе това. Но той настоя.... Оказа се, че големият ни син Венцислав, на 46 години, починал от белодробна емболия. Погребахме го на село. Животът ни се срина изведнъж и завинаги…
Няколко месеца по-късно Бог ми изпрати спасение в лицето на Евгени Евгениев, родом от с. Драганица и синът му Иво, който беше решил да спонсорира изграждането на пенсионерския клуб, в памет на своите починали баба Райна и дядо Иван. За два месеца ремонтът беше завършен. Те купиха и доставиха цялото обзавеждане за клуба – маси, столове, телевизор, печка, кафе машини, дори украсена елха. На 1 декември 2014 година пенсионерският клуб „Еделвайс“ беше открит с водосвет. Оттогава всеки ден отварям клуба, тук отбелязваме всички празници, организирахме и четири екскурзии за нашите членове. Аз се върнах отново към живота, бях спасена. Дори се включих в новосъздадената певческа група „Пей сърце“, за която Евгениеви купиха специални носии. Изнесохме няколко концерта, включително във Вършец и във Враца, пред пенсионерите от клуб „Еделвайс“, които ни харесаха и ни удостоиха с грамота. Аз бях много щастлива, защото семейство Евгениеви живеят във Враца и мнозина ги познават. Тези, които не ги познават, да знаят, че все още има хора с добри и отзивчиви сърца. Семейство Евгениеви ме спасиха от отчаянието, в което бях изпаднала. Аз си дадох дума, че ще се старая бабата и дядото на Иво Евгениев да са доволни в отвъдното, че клубът действа, събира възрастните хора и ни разнообразява в трудните делници.
На 11 декември т.г. отпразнувахме една година от откриването на пенсионерския ни клуб. Присъстваха гости от областната управа в Монтана, кметът на община Вършец и нашето скъпо семейство Евгениеви. И този път те поеха всички разходи за богатата трапеза и прекрасното вино, поднесоха ни и подарък - хладилник за клуба.
От все сърце пожелавам на цялото семейство да са живи и здрави и Бог да е с тях, да имат успешна и щастлива 2016 година!
Нина Иванова, председател на ПК“Еделвайс“, с. Драганица, община Вършец
