На 16.07.2015 г. от Народното събрание бяха приети изменения в Закона за водите, касаещи почистването на речните корита от наносни отложения. Досега тези функции се извършваха от около 400 фирми от цялата страна, специализирани в тази насока. За да получат разрешително, от съответните басейнови дирекции, те са преминали през много труден и скъп път. Започва се от молба за дългосрочно инвестиционно намерение, до РИОСВ и общините. Преминава се през публично обсъждане, предпроектни хидроложки и геоложки проучвания, проектиране и след одобрение, се стига до разрешително /за определен период/ което, впоследствие, се продължава.
Разчитайки на последователност от страна на държавата и от твърдата позиция, изразена на всяко едно публично събитие за привличане на инвеститори и насърчаване малкия и среден бизнес, титулярите на разрешителните, са инвестирали в скъпоструваща техника, машини и съоръжения. Няма фирма, която да не е оборудвала своята производствена база с машини, доставени на лизинг или закупени с банков кредит.
Чрез съответните басейнови дирекции в страната, държавата е въвела строг контрол при извършването на тази дейност – начало и край на разрешения участък, фиксирани с географски координати, връзка с държавната триангулачна и нивелачна мрежа, задължителни указания за работа по опазване на околната среда и т.н. Ежегодно, чрез надлъжни и напречни графики и площна нивелация, се изчислява добитото количество и се заплащат дължимите такси на държавата. Сумите, които постъпват в МОСВ, за една година, са милиони левове. Налице са ясни правила за взаимоотношенията между бизнеса и държавата. Всичко е от просто, по-просто! Печели бизнесът, печели държавата! Печели и обществото, защото средствата от таксите, се инвестират отново в строителството на пречиствателни станции или други обекти по опазване околната среда. Това е един работещ, добре смазан механизъм, резултатите от който са доста явни. И понеже ние в България сме царе на това, което е направено и работи, да се съсипе, дойде ред и на почистването на реките.
С новите разпоредби на Закона за водите, се прекратяват правата на фирмите, имащи разрешителни за почистване на реките и тази дейност се прехвърля на областните управители. Те трябва да извършат оглед на производимостта на речното легло, да осигурят средства и възложат, по ЗОП, изработването на технически проект за изземването и да се съгласува с Басейнова дирекция и РИОСВ, след което, с нова обществена поръчка, да се възложи на изпълнител. Тази процедура, заедно с двете евентуални обжалвания ще трае не по-малко от 10-12 месеца. През това време, не трябва да се топят снеговете и не трябва да вали дъжд, за да бъдат реките спокойни!
Освен това, изгребаният материал от реките, трябва да се извози и да се разтовари на депо, откъдето областният управител да го продава. От всичко това – товарене, транспортиране, разтоварване, охрана и др., себестойността става много висока и материалът става непродаваем. Отделен е въпросът, че наносите са смес от талог, тиня, баластра, камъни /с диаметър до 400-500 мм/, храсти, тухли, керемиди, найлон, хартия, гуми и всичко останало, което се е оказало по пътя на водата. Това изисква специална обработка – промивка, пресяване и наличие на трошачно–сортировъчна инсталация.
По всичко личи, че тези промени не са обмислени добре и още преди да са започнали, са обречени на провал. Не може, на областните управители да се възложат функции /големи по мащаб/ без да са осигурени със средства.
Затова, вече 5-и месец след приемането на поправките в закона, на територията на нито една област, не е извършено абсолютно нищо. Обяснението е - Няма средства!
Оттук нататък, всички негативи, свързани с почистването на реките от наноси, ще бъдат адресирани към областните управители. На тази, отговорна държавна институция, която трябва да извършва ръководни, координиращи и контролни дейности, най-малко й отива да се превръща в едноличен търговец.
Освен унижението, на което са подложени областните управители, промените в закона са и жесток удар към фирмите /титуляри на разрешителни/, инвестирали огромни за своите мащаби средства за техника и квалифицирана работна ръка. Резултатът от това ще е фалит на около 300 фирми, с основен предмет на дейност изгребване и преработка на наноси, освобождаване на около 11 000 човека и насочването им към Бюрото по труда, необслужване на банкови кредити и лизинги, провал на договорите с пътните управления за доставка на пясък за зимното почистване на пътищата.
Доставеното досега количество за обезпесъчаване на пътищата от републиканската пътна мрежа и улиците в населените места е около 50% от необходимото за целия сезон. Това на 20.12.2015 г., беше обявено и потвърдено и от министъра на регионалното развитие и благоустройство Лиляна Павлова, и тъй като 90% от пясъка е речен и се произвежда от фирмите на нашето сдружение, прекратяването на договорите означава само след месец-два пътната мрежа в България да бъде блокирана.
Към тези изкуствено насадени проблеми извън урбанизираните територии не трябва да забравяме и това, което е в рамките на населените места. И там коритата на реките не се чистят отново поради липса на средства от кметствата. И така продължавайки надолу по течението стигаме до най-опасното място – язовира. Крайно време е от всички, но най-вече от управляващите, да се разбере, че язовирът не е просто рибарник, а много сложно хидротехническо съоръжение, изградено преди години, на базата на изключително сериозни проучвания с цел да служи на хората и да ги предпазва от бедствия. И понеже поливното земеделие вече го няма, остава неговата основна функция – регулатор на водните течения. Язовирът никога не работи сам. Неговите функции трябва да са в синхрон с всички останали - над него и под него. Ако тази система не работи и ако за язовира не се полагат компетентни грижи за поддръжка, той престава да бъде такъв водоем и се превръща в убиец.
На 22.12.2015 г. изтекоха сроковете на разрешителните за почистване реките от фирмите от Северна България, а малко по-късно и на тези от останалата част на страната ни. Тогава, специализираната техника и работна ръка ще бъдат изтеглени от реките. Областните управители, които трябва да поемат тези функции не разполагат с никакви ресурси, а и да бъдат те осигурени, следвайки законовата процедура, почистването на реките може да стане след минимум 10 месеца. През това време, още при първото покачване на водите, наносите ще запълнят коритото, след което водата започва да залива земеделски територии, дворни места и постройките на хората, последиците от което ще бъдат непредсказуеми.
Това е самата истина и трябва да се знае от всички!
Сега, макар и късно, трябва да се вземат незабавни мерки преди да е станало това, което беше в Мизия през юли м.г. Когато искаш да се предпазиш от дадено събитие /наводнението/, първо отстраняваш повода за него, а след това преодоляваш последствията. В направените промени в Закона за водите е точно обратното. На практика, излиза, че с непочистването на коритата, се дава пряк повод за наводнения, но за сметка на това не се предвиждат средства за преодоляване последиците.
Всеобщо е становището, на мен и всички колеги от сдружението, че тези промени в ЗВ, не само че не решават проблемите, но и ги усложняват. Те не фигурират в законопроекта внесен в МС, не са обсъждани в комисията по околна среда и водите при НС, не са обсъждани на първо четене, а се предлагат в самия край на второ четене, когато в залата са останали по-малко от половината народни представители, което предполага, че 90% от тях, не са знаели за какво гласуват.
Всички тези негативни, от всяка една гледна точка и обстоятелства, наложиха през октомври тази година, да учредим сдружение на фирмите от цяла България, посредством своята висока компетентност, квалификация, професионален опит и загриженост към цялото общество, да се противопоставим на един недобре обяснен и приет набързо акт на Народното събрание. Не е изключена вероятността, спирайки дейностите на фирмите, работещи по вътрешните реки на България, да се концентрира монополът на тези, добиващи инертни материали от река Дунав и концесионерите на кариерите. Друго обяснение няма!
Това е един експеримент, който може да продължи дълго и да донесе тежки последствия. Практиката е доказала, че експериментът е много полезно действие, стига той да е премерен, огледан от всички страни, безопасен и икономически изгоден. Той, не само, че не отговаря на нито един от тези критерии, но и крие и сериозни опасности за живота и имуществото на хората. За всичко това, на 24.11.2015 г., ние информирахме председателя на 43-то НС – г-жа Цецка Цачева, председателя на комисията на околната среда и водите при НС – г-н Станислав Иванов и министъра на околната среда и водите - г-жа Ивелина Василева. На 16.12.2015 г. съобщихме на всички областни управители, какво може да се очаква от реките на територията на техните области. Оттук нататък, за да се излезе от ситуацията трябва да се прегледат допуснатите грешки, да се даде превес на държавния интерес и най-важното – да се осигури сигурна защита на хората. Ние се надяваме, че в най-скоро време ще проведем среща в МОСВ, за да може тези тежки проблеми да намерят своето решение.
инж. Иван Цветков, председател на УС на „Сдружение на фирмите за добив на инертен материал от вътрешните реки в Република България“
