Проф. Веселин Борисов
пред „Конкурент”
Проф. Веселин Борисов е доктор на медицинските науки, водещ български експерт и преподавател по здравна политика и здравен мениджмънт. Роден в с. Скомля, Белоградчишко. Завършва медицина в София. Най-напред работи като лекар в Белоградчик, след това поема пътя на академичната кариера. Автор на много статии и книги. Почетен лектор е на университета в Лийдс. Президент е на Балканската асоциация по философия и история на медицината.
За творческите идеи
няма препятствия
Може ли Враца да изпревари София?
Проф. Борисов, вие сте едно от светилата в медицинския университет в София. Преподавате и в неговия филиал във Враца по новата специалност „Трудотерапия“, изучавана единствено в нашия град. Как дойде идеята за нейното въвеждане в българското образование?
Участник съм в инициативата за новото обучение по трудотерапия във Враца. Но първоначалната идея за тази образователна иновация е изключително на проф. Пенка Маринова, директорка на филиала на медицинския университет, изтъкната преподавателка по здравни грижи и парамедицински дисциплини. Тя с невероятни усилия и умения успя да преодолее много бюрократични бариери, докато образованието по трудотерапия е вече факт!.. Тук е мястото да подчертая, че именно на проф. Маринова се дължи удивителният просперитет и успехи на врачанския колеж /сега филиал на МУ/ през последното десетилетие, когато той се утвърди като авторитетна академична институция. За гордост на нашия регион филиалът във Враца се нарежда на челните места в България по качество и иновации в учебната си дейност... Гражданите на Северозапаздна България трябва да знаят, да оценяват и да се гордеят с този невероятен факт – за пръв път в България единствено във Враца бе въведено обучение за бакалаври по трудотерапия... И когато някой софийски приятел ми говори за „Северозападнала България”, мигновено го опровергавам с името на врачанския филиал на медицинския университет – той е символ на напредък, а не на западналост.
Вие казахте „нашият регион”. Знам, че тази година сте определен за почетен гражданин на Белоградчик, вашият роден край. Не го забравяте, нали?
Никога, немислимо и невъзможно е да го забравя. Винаги съм бил първо местен патриот и после всичко друго... Но това е отделна тема, достойна за специален разговор.
Към какво е насочена работата на трудотерапевта и в кои сфери завършилите тази специалност могат да се развиват?
Трудотерапията е нова специалност, изникваща на границата между трудовата медицина и социалната рехабилитация. Тя синтезира в себе си цялото познание за здравето през призмата на труда като съзнателна дейност. Дейност, която не само създава материални и духовни блага, но е фактор и на здраве и развитие на самия човек. Трудът е създал човека, той има решаващо влияние върху неговото здраве. И точно тази възможност се използва за лечение на редица страдания не само и не толкова чрез хапчета и строги диети, но и чрез добре подбрана и регулирана трудова дейност. Именно специалистът по трудотерапия ще успее добре да определи кой точно вид труд ще въздейства позитивно и може да има лечебен ефект при дадени болестни състояния. Става дума за всички видове труд – и в материалното производство и в духовната сфера. Например, един от важните раздели на трудотерапията е лечението чрез изкуство /арт-терапия/, чрез музика /музикотерапия/, чрез живопис, литература и т.н. Това са нови, все още подценявани и неовладяни от стандартната медицина терапевтични области.
В тази насока вие ще се удивите, ако посетите кабинета на асистентката Ивета Михайлова, преподавател по арт-терапия. Ще видите прекрасни творения от студенти по трудотерапия - живопис, приложно декоративно изкуство и други, които силно позитивно повлияват емоционалната сфера на човека и действат лечебно първо на психиката и след това на тялото. Нали знаете класическата формула „Здрав дух в здраво тяло”.
Смятате ли, че образованието в България е на нивото на това в чужбина? Много млади хора предпочитат да учат извън страната?
По волята на съдбата аз съм бил в редица страни и на Изток, и на Запад. Мога да сравнявам. Накратко ще кажа: всеки, който подценява и говори скептично за образованието в България е или неосведомен, или злонамерен непатриот. Ние имаме преподаватели /разбира се, не всички/, чиито творчески потенциал е на европейско и надевропейско ниво, имаме студенти с високи интереси... Налице е перфектен човешки фактор в образованието. Ако трябва да съм критичен ще кажа, че точно този великолепен човешки фактор не се използва цялостно от образователната система. И образователните иновации понякога пробиват път, въпреки системата. Такъв е, например, случаят с обучението по медицинска козметика, въведено за първи път във Враца преди 6 години, но бързо изтеглено в София /„от София по-големо нема”?/. Такъв е и случаят сега с трудотерапия във Враца, но аз вярвам, че тук вече София няма да успее да заграби инициативата на Враца. Както вече казах това обучение възникна като резултат на лична и групова инициатива на високо подготвени преподаватели, чиито безспорен лидер е проф. Маринова.
Нека дам пример и с обучението на нашите медицински сестри. Те са на европейско квалификационно ниво. Наши медицински сестри, попаднали в Западна Европа, са високо ценени. Те са реални конкурентки на свои колежки, получили образование в други страни.
Наемам се да твърдя, че в съвременния глобален свят, в света на интернет и грандиозни международни комуникации, желанието на млади хорла непременно да получат дипломи в чужбина е повече от суета, липса на реализъм и дори снобизъм. Отмина епохата на старите недостижими авторитети. Аз съм бил и в Кембридж, и в Лондон, и в Маастрихт и в редица други високо престижни академични структури, та дори и в Москва. И нямам основания да подценявам нито нашите академични хора, нито себе си.
Проф. Борисов, вие сте запознат в детайли със системата на здравеопазването в страната. През последните години се забелязва тенденция на недоверие от страната на хората към лекарското съсловие. Каква е причината?
Да, ще бъде фалшива скромност, ако отрека, че познавам добре както здравната система, така и лекарското съсловие, в частност неговия манталитет. Така или иначе, участвах и участвам в дейността на важни институции в мениджмънта на здравната система. В частност, няколко години бях член на управителния съвет на Българския лекарски съюз и е известно, че си подадох оставката в знак на протест срещу порочното и безпомощно ръководство на лекарската гилдия в България.
Вие говорите за недоверие към лекарското съсловие. Всъщност това е недоверие не изобщо към съсловието, а към отделни лекари или групи лекари, които т.нар. здравна реформа от 2000 година превърна в търговци. Значи това е обществено недоверие не толкова към лекаря, а към здравните реформатори и законодатели, които сътвориха дефектните здравни закони в нашата страна. Помислете си само – няма друга страна в света, където личният лекар да е официално регистриран като ЕТ – едноличен търговец... Какво повече да кажа, останалото са подробности.
Има ли рецепта за оздравяване на здравната система?
Да, рецепта има, но няма кой да я изпъпълни от А до Я. Здравеопазването е в периферията на политичедската воля в страната. Здравната комисия на парламента няма воля да промени дефектните здравни закони. Затова в значителна степен здравеопазването като система върви на автопилот. Ние все още нямаме внедрен професионален здравен мениджмънт, който да позволи пълноценно използване на всички човешки и материални ресурси на здравеопазването. А те не са малко, но стоят като златен пръстен, заключен здраво в чекмедже. Тук виждам колко трудно е на всеки нов министър да промени по същество здравната система. Ето сега енергичният д-р Петър Москов в свое интервю призова лекарите да се „върнат към целта си”, т.е. да престанат да са търговци. Но как ще стане това „връщане”, ако депутатите не променят здравните закони и специално най-причудливият от тях – законът за лечебните заведения. Не съм оптимист, че това скоро ще стане.
Известно е, че вие, освен медик и преподавател, сте и автор на художествени произведения? Продължава ли това ваше хоби?
Вярно е, аз винаги съм имал някакво хоби, нещо като социален и емоционален отдушник. Между другото, това често се среща у медиците. Скоро имах разговор с моя приятел академик Богдан Петрунов, водещ наш вирусолог и имунолог. Той е отличен цигулар на професионално ниво. 15 години е свирил в оркестъра на операта. Запитах го дали това не го е уморявало и разсейвало. Той категорично ми отговори: „Не, точно обратното, това ми даваше нова енергия и нови идеи”... Аз напълно го разбирам, защото имам няколко хобита. Най-силното е онова, което нося още от гимназията в Белоградчик – литературата, поезията, есетата.
Животът е един кръговрат. Сега в по-сериозната ми възраст отново силно ме завладяват някогашните поетически вълнения от Белоградчик. Издадох книгата „Шедьовърът на Бога – Белоградчишки видения”. В момента е под печат моя доста голяма книга с есета „Съмнението – разкъсай веригите?”...
Често ме питат как намирам време за писане. Нямам друг отговор, освен думите, които преди години чух от непрежалимия академик Чудомир Начев: „Писането е нощна работа. Нощта е благодатна. Творецът се нуждае от нощта”... Да, може би през нощта виждаме някои неща доста по-ясно, отколкото през деня на дневна светлина. И ето ви нова тема, но за друг, следващ разговор.
Разговора води: Таня Видова
