По времето на княз Фердинанд, през 1888 година, граф Брабанет от Австро – Унгария внася в България линия Д от породата „Нонюс” ( сегашната наша „Дунавска” порода, застрашена от изчезване).Унгарското министерство на земеделието открива в интегрираната система, че единствения кон от тази линия Д с тавро 1110 е собственост на врачанския бизнесмен Краси Пенката и се намира в неговия животновъден обект. Изпращайки официално писмо до българското министерсто на земеделието и храните относно този кон, Асоциацията по коневъдство провежда кореспонденция с Красимир Каменов с неуважение. Родът на линия Д е от 127 години и няма живи коне от това ДНК, освен притежавания от г-н Каменов и неговите приплоди наброяващи 56,също в стадата му. При последната среща на коневъдите в министерството на земеделието и храните, зам.министърът по животновъдството попита Асоциациата по коневъдство (без да знае ,че Красимир Каменов е в момента на срещата) какво се случва с въпросния кон и има ли някакъв отговор. Тогава Краси Пенката отговори на зам. министъра, че дори и за 100 000 евро не би продал животното,имайки впредвид,че в Европа няма друго такова ДНК. Отговорът беше приет уважително и в подкрепа на отговора,каза че ако реши да продаде коня, министерството ще напише официално писмо с цената,която Пенката прецени. Също така в подкрепа на това, министърът зададе въпрос към Асоциацията:
-„Защо винаги се възхищаваме на чуждото,а никога не ценим нашето”?
Фамилията „Пенките” имат чувствително над 600 коне и амбицията за развъждането на застрашени породи е безгранична.
