Във Видин подредиха изложба „Властелините на Дунав” по случай големия християнски празник Никулден. Произведенията са представени в музея „Кръстатата казарма”. Изложбата беше открита в навечерието 6 декември от директора на Регионалният исторически музей Фионера Филипова. На събитието присъстваха представители на местната администрация, видинската Света митрополия, областна управа, ученици и граждани.
Изложбата показва риболова в България, който има древни традиции като поминък и препитание. Представени са рибарски принадлежности от праисторически времена до наши дни - мрежи, харпуни, тежести, въдици.
В експозицията са включени снимки на едни от най-големите риби, хващани в река Дунав през последните 100 години. Изучаването на риболова показва, че за голяма част от населението той е представлявал не само допълнителен поминък, а и основна форма за препитание на селищата, разположени край реките и по бреговете на моретата и езерата.
За да се закотвят мрежите на дъното, в миналото са се използвали тежести от глина, значително по-големи от тези за мрежите, със заоблена трапецовидна форма с дупка в горния край.
Съществувал е „Законник за държавния риболов на Видинското пристанище”. В него има раздел, в който се указва как да се риболовува по Дунав и крайбрежните му блата с каналите. Според правилата една седмица преди началото на риболова „возарите” /гребци на лодки и гемии/ отивали при рибарите и им известявали за първия риболовен ден. Като пристигали на риболовищата, еминът /пристанищен функционер по риболова/ правел списък на рибарите и те започвали работа. Ловували 4 дни за държавата и за най-хубавата уловена риба получавали брашно и вино на стойност 20 акчета. От крайбрежните села /в зависимост от големината им/ по една, две или три ладии се присъединявали към „хайката” и возели до съответното пристанище уловената риба. Край брега на Дунав, където имало водовъртежи, ловял само един риболовец с една мрежа предимно големи риби. Той работел 4 денонощия и каквато риба улавял, изпращал на пристанището.
Изворите споменават и за налагане на отработъчни повинности върху селяни като задължителното ловене за болярите през нощта. В редица актове се отбелязва заплащане с риба - „десета”, „пета”, „трета”, и то в качеството на натурален оброк /такса/.
Турската власт запазва тези дейности, от които получава приходи в държавното съкровище. Риболовът се оказва печеливш. За тази цел се издават закони и разпоредби, които регламентират данъчните задължения на риболовците. Фискалният режим е съхранен в „Дунавския кодекс” и други кануни /закони/. Таксувал се самият улов, а понякога се налагала и парична такса върху съоръженията. Въвежда се публична продан /„мезад”/ на местата за ловуване, които се ползват в продължение на 4 години и първоначална сума „ресим”.
Средновековната българска държава е била богата на рибоизточници. Много разкопки на селища от VII-XIV век уточняват съществувалите тогава риболовища по българските земи. Във водите изобилствало с есетра, чига, сом, лин, белвица, карас, михалца, мряна, щука и др.
През 1885 г. се приема „Закон за риболовството в България”. Той поощрява всестранно да се упражнява риболовът, който се превръща в професия за голяма част от българското население по Дунав.
По данни от преброяването през 1893 г. с професионален риболов се занимават 5 571 души, техният брой през 1905 г. достига 6 181 риболовци, от които 3 306 мъже и 2 875 жени.
Рибената чорба е задължителна за Никулден.
Тя не е само храна. Тя е елексир, чудодеен лек и екзотирично удоволствие. И понеже хората, живеещи край великата река, са много гостоприемни и понеже имат слабост към традициите, те разкриват цялата магическа тайна на рибената чорба.
Необходими продукти:
1. Риба, току-що уловена, малко преди зазоряване, когато първите лъчи на слънцето бележат своята пътека по вълните на Дунава. Сом, чига, бяла въдовица, шаран и дребни разни риби най-малко 14 вида.
2. Вода, дунавска, от средата на реката, преварена три пъти.
3. Кромид лук – 2 средни глави, 2 моркова, пиперки – 1 червена и 1 зелена, люти чушки (броят според вкуса), домати – 2-3 броя, агорида (кисели джанки, лимон) червен пипер, дивисил, който специално се е появил на този свят заради рибената чорба, по желание – 1 средно голям картоф, пасиран.
4. Чувенът се закачва на саджака. Когато заври се слага 1 лъжица сол. Прибавят се нарязаните на ситно лук, моркови и пиперки. Когато зеленчуците са почти сварени, се прибавят доматите и лютите чушлета (доматите – настъргани, а чушлетата – цели или цепнати). След като чушлетата променят своя цвят, се прибавя рибата. Когато тя е вече сварена (около 10-ина минути), рибата се изважда, обезкостява и се връща в чорбата, слага се агоридата. Непосредствено преди смъкването от огъня се прибавя дивисилът.
