Във вторник вечерта, дне след като навърши 87 години, от този свят си отиде непоправимият оптимист Милан Миланов – бай Милан Революцията. Смъртта го покоси на улицата на метри от дома му. Бай Милан е една от емблемите на Северозапада. За всички, които го познават той ще си остане приятелят на Радичков, човек–епоха, чешит, луда глава, божие зърно, закъснял богомил, възрожденец, историк, писател-краевед, издател, общественик.
„Не познаваш ли Революцията, не знаеш нищо за българския Северозапад и за най-истинските българи.”, казват стотиците му приятели и съратници.
В годините между 19961 и 1993 бай Милан създава музеите и художествените галерии в Берковица, Монтана и Чипровци. Две години е работил и като главен уредник в Националния исторически музей в София. В продължение на 12 години, извършвал теренни проучвания и геодезическо заснемане на близо 100 крепости, укрепени селища и някои могили в Северозападна България. Създал е филмите „Земя и памет”; „Берковския край”; „Лопушанското поречие на Огоста”. През целия си живот работи за възраждането на трите манастира в региона Клисурския, Чипровския и Лопушанския манастир.Носител е на орден „Кирил и Методий”-I-ва степен.
През последните месеци бай Милан се беше посветил на две каузи – да създаде музей на Радичков в Берковица и да напише книга за своя приятел – големия берковски архитект Костадин Йоцов.
Съдбата обаче не му позволи за ги завърши!
Поклон пред паметта му.
