Хората, които са имали случаи на онкологична болест в семейството, много се притесняват от това дали тя не се предава по наследство.Но последни изследвания показват, че по-голямата част от злокачествените новообразувания не се отнасят към наследствените форми. Статистиката сочи, че едва до 10% от туморите могат да се предават от поколение на поколение. По принцип тенденцията на тема „рак” все още е негативна – около 10 милиона човека от целия свят ежегодно получават такава диагноза. И все пак: Кои онкологични заболявания могат да се нарекат „семейни”? „Въпреки успокоителната статистика, - обяснява руският хирург онколог Константин Титов, к.м.н. – могат да бъдат отделени и посочени онези онкологични заболявания, при които съществува вероятност да се повторят и при майката, и при дъщерята, или сестрите, братята и т.н. Към тях се отнасят ракът на млечната жлеза, на яйчниците, на стомаха и на дебелото черво. Освен това в рамките на едно семейство, на една фамилия могат да се срещат меланом и остра левкоза. И пак към „семейните”, но изключително по-рядко се отнасят невробластом при децата, както и тумори на ендокринните жлези и рак на бъбреците.” Запомнете и разберете: генетично се предава не самият тумор, а само предразположеността към неговото развитие. Редица наблюдения показват, че наследственият рак се проявява най-често при хора на възраст от 25 до 40 години.
„Имайте предвид и нещо друго, - продължава специалистът, - не е толкова от значение степента на роднинските връзки с онкоболните, отколкото броят на такива случаи в семейството. А също така и т.нар. конституционални (типове тяло) съвпадения. Ще поясня, ние, медиците, използваме термина „биологична конституция”.
Под него се разбира цял комплекс вродени морфологични, психологични и функционални особености на човека – като се започне от цвета на очите, косата и кожата, премине се през телосложението и се стигне до реакцията на човека към външните и вътрешните дразнители и въздействия. Няколко членове на едно и също семейство могат да имат близка конституция по редица параметри, което означава, че за съжаление и онкологичните заболявания при тях могат да се проявят в същата сфера. Простичко казано, ако близки роднини си приличат много един с друг, то съществува риск те да са унаследили не само трапчинките по бузите; не само еднаквият начин да мръщят челото си, но и болестите.
„Естествено е, ако в семейството са се появили случаи на онкологични заболявания, всички останали членове и наследници да започнат да се притесняват и да търсят варианти за профилактика. Имайте предвид, че медиците не виждат явни поводи за притеснения в такава ситуация: малка е вероятността да развиете рак дори от него да боледуват чичо ви или дядо ви. Освен това е нужно да знаете, че медиците определят генетичната предразположеност към рака на един от роднините в повечето случаи, когато това вече е факт, т.е., когато туморът е възникнал. Затова често специалистите превантивно включват всички членове на семейството на онкологично болния в рисковата група. В крайна сметка за повишен риск при децата и внуците действително може да се говори само ако при 2-ма-3-ма кръвни роднини по майчина или бащина линия е била потвърдена диагнозата рак. В такава ситуация е нужно да изследвате кръвта си по специален генетичен анализ, след което да се консултирате с онкогенетик”, допълва специалистът.
Най-доброто средство за профилактика в подобни ситуации остава своевременното посещение при специалист. Хората от групите с висок риск трябва ежегодно да се изследват „по профил”: изследване на кръвта за онкомаркери и колоноскопия (ако са предразположени към рак на дебелото черво). Освен тези изследвания жените специално трябва да се подлагат на мамография и ултразвук на органите, разположени в малкия таз. И, разбира се, водете здравословен начин на живот: наспивайте се добре, избягвайте нервниченето, хранете се правилно.
Не се паникьосвайте
„Ако човек попадне в рисковата група, разбираемо е да се притесни, да се уплаши и под влияние на тези емоции да извърши необмислени постъпки, да вземе прибързани решения, - предупреждава проф. Константин Титов. – Така например, повечето медици смятат за съмнително и слабоефективно профилактичното отстраняване на потенциално опасни органи (в случаите, когато това е възможно). Но дори този показател да достига цели 90%, това съвсем не означава, че човекът вече е болен! Обаче понякога пациентът настоява да му премахнат този потенциално опасен орган, въпреки че е достатъчно просто редовно да се изследва и да се наблюдава от онколог, без да прибягва към радикална хирургия. Не е нужно и постоянно да ходите при онколога – това вече не е профилактика, а провокирана канцерофобия, т.е. страх от ракови заболявания. Ако нищо не ви безпокои, профилактичен преглед веднъж годишно е напълно достатъчен”.
Знаете ли, че
Учени от шведския Каролински институт изяснили, че вероятността човек да заболее от рак е свързана и с неговия ръст. Както предава „Интерфакс”, резултатите от изследвания, провеждани от 1958 до 2011-та години, били представени на научна конференция в Барселона. По данни на учените, на всеки 10 сантиметра височина рискът от възникване на онкологично заболяване нараства с 11% при мъжете и с 18% при жените. Изследванията поясняват, че в организма на високите хора клетките са повече, затова те с по-голяма вероятност могат да се изродят в злокачествени.
Отбелязва се, че най-вероятно се явява развитието на меланом (повече от 30%), както и рак на млечните жлези при жените (20%). В изследването са взели участие 5,5 милиона доброволци на възраст от 24 до 77 години с ръст от 100 до 225 см.
