Съвременният начин на живот и технологиите допринасят за това гражданските договори постепенно да изместват трудовите договори. Докато през 19 и 20 век основната форма на труда е трудовият договор, то в 21 век ще видим как трудът ще започне да се прилага все повече въз основа на договорености между висококвалифициран специалист и възложител. Там вече стои повече гражданското право. Това заяви в интервю за БГНЕС бившият социален министър и настоящ председател на УС на Балканския институт по труда и социалната политика (БИТСП) Иван Нейков. Според Нейков новите технологии променят пред очите ни характера на труда, защото моделът на труда, който познаваме е създаден в края на 19 и първата половина на 20 век. „В 21 век нещата започват да изглеждат по друг начин и ще бъде грешка, ако застанем на пътя и се опитаме да сложим бариера пред тези нови форми на полагане на труд. Колкото по-квалифицирана или по-рядка е квалификацията на човек, което значи, че той е по-ценен, означава, че трудно може да го вкараме в рамките на 8 часа работа. Голямата част от IT специалистите, въобще не искат да работят на трудови договори, защото съзнават силата на квалификацията си и искат те да диктуват условията на работодателя. Много често те искат и да работят извън работното време на предприятието, защото иначе ще пречат на останалите, докато изграждат мрежа или профилактика за компютрите”, коментира Нейков. От друга страна, ако работодателят насила кара работника да работи по граждански договор, за да му излезе по-евтин труда, работникът трябва да отстоява правата си. Тогава той може да поиска намеса на Инспекцията по труда, намеса на синдикати, ако има такива, защото работодател, който използва труд на работника в рамките на трудов договор, независимо какъв е той, работодателят дължи на работника 8-часов работен ден, а не 10, 12 или 15-часов. Когато има злоупотреба от страна на работодателя и натиск вместо трудов да се използва граждански, работникът трябва да търси закрила на правата си. Според Нейков гражданският договор винаги е съществувал и винаги ще съществува, защото е майката на трудовите договори. „Често зад прилагането само на граждански, а не трудови договори стои стремеж от страна на работодателя да се позаобиколи закона, защото при гражданските договори няма отпуски, работно време, безопасни условия на труд. Когато се работи една класическа, постоянна работа, която трябва да бъде правена по трудов договор, а се върши по граждански, имаме нарушаване на правата на работника. Затова и Инспекцията по труда упражнява контрола по кой договор трябва да бъде вършената работа”, смята той. Бившият социален министър заяви, че в много работодатели е създадено впечатлението, че гражданските договори се незаконни, което не е така. Според него има десетки случаи, когато работодателят има нужда от краткосрочна или инцидентна дейност и тогава е естествено да се подпише граждански договор. „Анализите, които правим в Балканския институт по труда и социалната политика сочат и едно постепенно сближаване на трудовия и гражданския договор. Трябва да се очаква тази тенденция да се увеличи. Новите технологии са съюзник на това сближаване, защото все повече дейности вече могат да бъдат извършвани чрез дистанционна работа”, каза Иван Нейков. Той даде за пример, това че има много случаи, дори и у нас на полагане на труд и заплащане, когато работодателят е в Австралия, например, а работникът е в България. Тогава няма как Инспекцията по труда да влезе в къщата на работника и да му каже защо не спиш, а работиш в 00.00 часа. „Дистанционната работа, която вече е част от ежедневието ни, е едно от бъдещите развития на пазара на труда. Такива понятия като работно време или някои от другите класически елементи на трудовия договор се размиват. Именно това приближава трудовия към гражданския договор”, категоричен е председателят на БИТСП.
