Светозар Луканов е изпълнителен директор на Многопрофилна болница за активно лечение „Хр.Ботев” във Враца. Завършва УНСС-София, Благоевградския университет и Свищовската стопанска академия. Има магистърска степен по икономика и управление, признати специалности в областта на здравната информатика и здравните услуги и по медицинска статистика и здравна стратегия. Работи в сферата на здравеопазването повече от 20 години. Кариерата си започва вРайонна здравноосигурителна каса-Враца. Бил е икономически директор на врачанската болница „Хр.Ботев”, управител на общинска болница, зам.-кмет по здравеопазване и социални дейности на община Враца.
Господин Луканов, през последните 3 години с над 140 милиона лева са нараснали задълженията на държавните болници. Един много тревожен факт, който говори за задълбочаване на финансовите проблеми на здравните заведения. За съжаление МБАЛ „Хл.Ботев” също е сред тях, наследихте доста неразплатени задължения. Къде стои тя на този етап?
Все още в златната среда – по-надолу в таблицата, но не в дъното на изпадащите и най-окаяни болници. За съжаление, дългът на врачанската болница също е факт. Още преди две години се озовахме с него. Тежко е положението и стагнацията в нашата сфера също е факт. Едно стабилно състояние може да се постигне с много усилия и труд, но в никакъв случай на този етап не виждаме начин за окончателно изчистване на дълга и предприемане на последващи стъпки за финансиране за ново оборудване, обзавеждане, което е належащо, особено в някои тежки отделения…
Къде са пречките и проблемите?
Пречките са основно в начина и размера на финансиране от страна на националната здрвноосигурителна каса и министерството. Аз ще дам един пример. През 2009 година, когато стартира реформата в спешността, ние имахме договор за финансиране на спешно-приемно отделение и преминаващите болни през него в годишен размер малко над 620 хиляди лева. Тази година съм подписал договор с министерството за същото финансиране в размер на по-малко от 120 хиляди лева. Виждате каква е разликата. Факт е, че през цялата минала година работихме при тежки условия, дотолкова, доколкото не беше ясно дали ще се заплати всичко, което е изработено в болницата. Бавеха се плащанията извън договорения минимален размер с по няколко месеца и в края на годината задълженията на НЗОК към врачанската болница бяха около милион и 800 хиляди лева.
На този етап какви са?
На този етап имаме недоплатена дейност за първото тримесечие на годината. Ние работим на 90% от бюджета от миналата година. Парите са по-малко, а разходите се вдигат. Факт е и увеличението на минималната работна заплата, което неминуемо дава отражение. В болницата работят почти 700 човека, немалка част от които са санитари и хора с минимално възнаграждение. С вдигането му се повиши и фонд „Работна заплата”, който след като е в по-голям размер, няма как да не даде отражение и на възможността на болницата да се разплаща с контрагенти, доставчици и съответно да оцелява в тези условия.
Врачанската болница е сред тези здравни заведения, които трябваше да подготвят оздравителна програма, съгласно изискванията на здравното министерство. Има ли такава и какво предвижда?
Вижте, оздравителната програма беше изготвена и това не е задължение, което е нововъведено. Ние сме длъжни като акционерно търговско дружество при положение, че приключваме годината с отрицателен финансов резултат, да представим на акционерите оздравителен план. Той се гласува още преди 2 години, миналата година се прегласува. Друг е въпросът какви са възможностите да го изпълняваме. В края на краищата ние все още плащаме задължения от 2010-2011година. Това е факт.
Добре, с колко успяхте да стопите задълженията и какъв е размерът им сега?
Смея да твърдя, че стопихме задълженията с около милион и половина, но общият размер на дълга нараства.
Откъде идва парадоксът?
Ще ви дам един пример. Част от фирмите вече изгубиха търпение и си събраха парите от болницата по съдебен ред. В края на миналия месец една голяма търговска фирма, която се занимава с дистрибуция на медикаменти и консумативи, наложи запор от плащанията на НЗОК към болницата в размер на 120 хиляди лева. От тях болницата реално изплати дълг на тази фирма в размер на 19 хиляди лева. Таксата на частния съдебен изпълнител е 41 хиляди, остатъкът от сумата до 120 хиляди лева са такси, комисионни и възнаграждения на адвокатски кантори, съдебни такси, такси за различните видове експертна дейност при водене на делата и т.н. Няма търговско дружество, което по някакъв начин да успее да се справи, след като веднъж е започнала тази тенденция. И това не е само във Враца, а и в много болници в страната.
Заговори се за преминаване на тези болници в частни ръце и някои фармацевтични компании…
Не мога да го коментирам като факт, защото досега като изпълнителен директор до мен не са стигали нито оферти, нито пък е говорено от който и да е на тази тема, и не е повдиган този въпрос, но е възможно като вариант.
Споделяте ли виждането, че освен чрез икономии решаването на финансовите проблеми може да се постигне и чрез продажби на обособени части и терени от дворовете на здравните заведения? Възможно ли е да се стигне дотам?
За нашата болница не е възможно. Все още дългът ни е под екзистенц- минимума, който евентуално би позволил едни такива стъпки. Но дори и да нарасне дотолкова, че да прехвърли размера, който позволява ликвидност на болницата, пак се съмнявам, че би се стигнало да една такава ситуация.
Какво предвиждате до края на годината, за да се облекчат тези задължения?
Ние имаме няколко процедури, които вървят в момента и които се надявам да дадат успех. Те също са в изпълнение на този оздравителен план и моята надежда е, че ако успеем да ги реализираме до няколко месеца, ще внесем допълнителна стабилност в болницата и ще можем да помислим и за малко по-високи възнаграждения на нашите специалисти, което е крайно наложително.
В тази посока какво е взаимодействието ви с община Враца и доколко намесата на кмета и общинския съвет е в състояние да окаже някаква помощ?
Ами колкото и финансовият ресурс да е ограничен на община Враца, все пак екипът на инж. Николай Иванов, а и той самият, слава Богу са сред едни от малкото, които ни подкрепят и които оказват някаква реална помощ. Голям реверанс на община Враца към нас е, че ни намали данъка и то с не малко. Друга основна заслуга на ръководния екип на общината е, че безрезервно подкрепя болницата при осигуряването на апаратура чрез дарения. Вече имаме няколко хубави апарата, които сме получили през тези 2 години. Уверен съм, че това като взаимодействие ще се запази и очаквам и по-добри времена.
Някои общински болници са в много тежко финансово състояние и се очаква да започне сливане и превръщането им във филиали на областните здравни заведения. Актуално ли е това за Врачанска област?
Тежко е състоянието не само на общинските, на областните, а и въобще на държавните болници. Тежко е състоянието и на институтските болници. Тежко е състоянието на лечебните заведения за болнична помощ в цялата страна. Това е абсолютен факт и никой не би могъл да твърди обратното, защото ще е откровена лъжа. Ние в момента не просто работим, ние оцеляваме. Но общинските болници, от една страна са неравнопоставени с по-големите структури, но от друга страна пък имат много повече възможности да работят и да поддържат по-високо ниво на заплащане, включително на персонала си.
Какво е положението с персонала на врачанската многопрофилна болница, има ли недостиг на кадри, има ли текучество?
Недостиг на кадри има навсякъде в страната по отношение на лекари. Лекари с определени специалности, млади лекари. Знаете статистиката, не веднъж изнасяна от министерството на здравеопазването за средната възраст на хирурзите в България, която е над 54 години, за липсата на медици в по-тежки райони, каквито сме и ние в Северозападния регион. Проблемът е не от днес, не от вчера. Той се задълбочава и всъщност е проблем и на целия Европейски съюз, така че ние не можем да избягаме от това. Но аз и целият ни екип имаме повод да се похвалим. Имаме вече доста млади хора, които работят при нас и възловите ни отделения са покрити с лекари. При нас работят 26 млади специалисти, лекари. Голяма част от тях вече специализират. Имаме нужда поне още от 40, за да можем да кажем с пълно право, че сме решили кадровия си проблем и след 15-20 години хората да не се притесняват, че ще има кой да ги лекува. Това все още предстои като задача. Все пак на фона на останалите болници в региона, и въобще на картината в цялата страна, ние можем да се похвалим с един голям успех, и с открито сърце го казвам, да, това е успех за нас.
Аз имам една такава теза. Дълговете, все пак ние сме държавна областна болница, понякога се стопяват, понякога нарастват малко повече, после пак се стопяват, пак нарастват…Апаратура се купува. Всичко се оправя. Единственото нещо, което не може да се поправи във времето, това е тенденцията към напускане и недостиг на млади специалисти. Това може да спъне бъдещото развитие на болниците. И затова основният приоритет на мен и на моя екип е насочен към младите лекари и въобще към младите специалисти в нашата болница.
Съвпадат ли тези приоритети с приоритетите на Здравното министерство и министър Москов и как гледате на подетите реформи в тази сфера?
Естествено! Имаме една действаща наредба от една година насам насочена точно към младите специалисти, които регламентирано вече получават възнаграждения заради това, че специализират и работят. Това е факт. Колкото до реформите, реформи трябва да има. Подкрепям ги изцяло, стъпките към реформиране, но…нека да видим.
Но защо толкова трудно вървят през годините и интересите не се срещат, разминават се?
Реформи от 20 години има. Лошото е, че през 5 години се правят реформи на реформите, а не се реформира системата. Малко е вече изтъркано понятието реформи в здравеопазването. Изтъркано е като понятие въобще.
Аз бих казал друго, дайте да седнем и да направим така, че това, което имаме да проработи, а там където нещо не може да проработи и докаже, че не може да работи така както трябва, да помислим как да го заменим с нещо работещо. А не да съсипваме всичко заради някаква идея.
Какви са вижданията ви като основни задачи до края на годината?
Две основни задачи. Все пак очакваме с нетърпение дипломирането на новите лекари, предварително на които бих искал да честитя! Имаме вече позициите в няколко медицински института, където очакваме среща с тях. И се надявам, че отново не малко млади лекари ще изберат да работят в нашата болница. Това е първия приоритет, който е и най-важен. Вторият приоритет са следващите стъпки по окончателното финансово стабилизиране на МБАЛ „Хр. Ботев” и от друга страна възможностите за повишаване на работните възнаграждения на лекарите, сестрите и персонала на болницата.
Кое ви дава увереност, че това може да бъде постигнато?
Само и единствено екипа с който работя, уверен съм и в подкрепата на нашата община.
Благодаря ви за това интервю! Желая ви успех!
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
