На прага пише: “Заповядайте”.
Прекрачвате го смело, но ви гложди безизвестно чувство, навсякъде е мръсно, наоколо е пусто. Пътека от павета, отвежда ви до порта, на прозорците пердета, всяка крачка стъпва в локва.
Стената стара е от тухли, отвътре вече кухи, напукани и сухи, отдавна мъртви, глухи…
Черна котка крачи, обикаля - лапи влачи, гарван на асмата грачи, а аз съм вътре, по задачи. Посрещам ви с усмивка, приветствам ви сърдeчно, счупената мивка, нищо не е вечно.
Каня ви да влезете, разгледайте всичко, дано нещо си харесате, иначе ми става безразлично. Глинени съдове по тераси на маси с украси, изписани ясно и сръчно предават различни нагласи.
От тъжно намръщени до усмихнато любезни, по-голяма гама от нощите звездни. Черти и петна, надписи в различна боя, птичи ята и блата, изрисувани с пера.
Рафтове претъпкани, шкафове “преливат”, съдове стъклени, като звезди колапсират. Крушка с кабел виси и хвърля слаби лъчи но личи, че погледа бди и хвърля ярки искри. Концентриран над парчето глина голо като олово в огън, сякъш издъхнал орган готов да му вдъхна живот бодър. Инвентарът напълнен с изделия разни, сочи пътя вълнен на мечтите празни.
Бързо ви омръзва, от замръзналата атмосфера, завързана за кръст като Химера. Спирате се на артикул, вземате го на тръгване, тоест сте похитител, така ще е за в бъдеще, този го пропускате, оставяте го тук, ценното изпускате, върнете се друг път.
Автор Емил Тошев, Враца
