Д-р Стефанов, оглавявате едно от най-тежките отделения във врачанската многопрофилна болница. Какво е да водите битка за човешкия живот всекидневно, ежечасно?
Ще кажа, че това е най-тежкото отделение, не само за тукашната болница, а по принцип за лечебния процес. Тук постъпват всички болни, които са в тежко състояние, независимо от причините за това. Идват пациенти, които са след тежки операции, след тежки травми – пътно-транспортни произшествия, опити за самоубийства, натравяния и всякакви други инциденти, хора с остра дихателна недостатъчност… Няма да мога да ги изброя всички, но те постъпват в отделението по анестезиология и интензивно лечение и състоянието им е тежко. Борбата за спасяването им е доста сериозна и не всеки лекар може да се справи с това. Затова определено лекарите, които работят тук са малко по-различни от тези във всички останали отделения.
С какво са по-различни?
По-различни са с това, че могат да поемат товара и естеството на работата, да носят отговорността. Не всеки може да се справи. Тук един доктор когато започне работа, винаги съм го казвал на колеги, които са идвали след мен, може да си направи извод за нея в първите 5-6 месеца и да прецени дали може да я върши. Някои са започвали и са се отказвали, просто защото им е идвало в повече. Тежка е работата. Зависи от характера, независимо от лекарската диплома. Така че, да работиш в такова отделение е изключително голяма отговорност. От тази гледна точка казвам, че тук лекарите са малко по-различни, защото всички колеги, с които работим в екип, са ангажирани с тежко болни и просто трябва да се преборят с тази ситуация.
Каква е спойката в екипа и с какви проблеми се сблъсквате в ежедневието си?
В последните няколко години, а и в момента, в отделението има един добър екип като лекари и като сестри. Това държа да го кажа, защото при нас има 10 лекарски места и те са заети. Запълнили сме цялата необходима бройка от лекари специалисти по анестезиология и интензивно лечение. Искам да се похваля, че в момента имаме трима лекари, които са специализанти по тази специалност. Казвам го, защото това са новопостъпили млади хора, които имат желанието да работят тук.
Това наистина е радващо, тъй като в страната има остър недостиг на анестезиолози и отлив на млади лекари, които предпочитат да работят в чужбина.
Да, липсват не само анестезиолози, липсват и млади лекари, оставащи да работят в България. В началото този дефицит беше в определени звена, едно от тях беше анестезиологията и интензивното лечение. В момента, в повечето специалности има дефицит на лекари, които за съжаление отиват на работа в чужбина. Така, че аз съм доволен, че при нас няма такъв проблем. Запълнени са и всички места за медицински сестри. Общият им брой в двата сектора - анестезиология и интензивно лечение е 21. Хубавото е, че нямаме текучество на сестри, което също е много важно, защото ако има голямо текучество в един екип, той непрекъснато боледува.
Удовлетворява ли ви апаратурата, с която разполагате и от какво екипът ви изпитва необходимост?
Първо искам да подчертая, че многопрофилна болница „Хр.Ботев” е най-голямата болница в Северозападна България, независимо от създадените звена, независимо от новите здравни заведения във Враца. Тази болница, освен с всички планови болни, които постъпват в нея за хоспитализация, поема и цялата спешност на околните села и по-голямата част от областта. Всички спешни болни за оперативна интервенция или за прием по спешност в различните отделения, включително и в реанимация, постъпват в тази болница. Това е много важно, защото новите здравни заведения, които са изградени тук, работят почти изцяло с планови пациенти. Това разбира се оказва влияние и върху разхода като финанси и той няма как да е по-малък при такива спешни състояния и тежко увредени пациенти.
А що се отнася до апаратурата в отделението?
Преди 6 години и половина отделението за реанимация и операционния блок бяха основно ремонтирани. Освен това бяха закупени доста нови апаратури – анестезиологичен апарат, апарат за обдишване на болни в по-тежко състояние… Преди около 4 години също допълнихме оборудването. Миналата година, благодарение на Ротари клуб – Враца, с голямото съдействие на д-р Иво Ралчовски ,в отделението бяха закупени 4 нови интензивни легла, както и кран за болни, който се използва при обслужването на пациенти в тежко състояние. Сама виждате, че базата тук има доста европейски вид и смятам, че това е едно от отделенията с най-добра апаратура в цялата болница. В това отношение съм изключително доволен, че тези неща се направиха и че има необходимия ресурс да се поемат всички пациенти, с които работи операционният блок и постъпващите в спешно отделение.
Има ли синхрон в работата ви с ръководството на болницата?
Искам да подчертая, че до момента, с настоящия директор на болницата, работим добре. Има отзивчивост от негова страна по отношение на проблемите, които решаваме. Тя е навременна и адекватна, защото това е важно.
Как стои разрешаването на финансовите проблеми на този етап и как ще коментирате постоянния сблъсък на здравната каса и лекарското съсловие по клинични пътеки, надписвания и преразход на средства?
В нашето отделение работим по няколко клинични пътеки с пациенти. Разбира се ще кажа, че като финансиране са недостатъчни. Това е изтъквано многократно и на много по-горни нива от колеги, заемащи по-високи постове. Въпреки всичко, в последните няколко години няма доизграждане в това отношение по тези клинични пътеки, специално в реанимацията. Недостатъчни са, защото един пациент, примерно в коматозно състояние, няма как да кажем колко време ще бъде лекуван в това отделение. Имаме пациенти, които са били по два месеца, два месеца и половина при нас. И тази клинична пътека е мината неколкократно над определената сума. Това е в ущърб за болницата като цяло, защото парите в повече са похарчени, но нямаме избор. Ние не можем да изхвърлим пациента на улицата. В това отношение има разминавания между клинична пътека и лечение на пациент, но засега за съжаление промени няма. И другото, което искам да отбележа – липсата на финансиране на анестезиологията. Всички оперативни интервенции се извършват с упойка. Всички упойки, медикаментите за използването им, апаратите, газовете, с които се работи, те не са включени никъде ценово.
А как решавате този проблем?
Те просто се приспадат към клиничната пътека, към която се лекува пациента. Това са също разходи, защото тези медикаменти се закупуват от болницата, но не се водят като разход, който се покрива от Здравната каса, а са огромен минус за многопрофилната болница. А всяка една такава болница задължително има отделение или сектор анастезиология и реанимация. Не може без този сектор и без такива специалисти. Така че ние сме необходими, въпросът е да сме малко повече оценени. Затова и започна проблемът преди няколко години с изначалния дефицит на лекари от тези отделения, заради липсата на достатъчната оценка за тези специалисти. Не само като работна заплата, като всичко. Затова държа да благодаря на всички колеги, с които работим тук – доктори, сестри, санитари. За желанието им да работят и да бъдат полезни, което е много важно. За усърдието, с което го правят и стоицизма да са тук, в това отделение и да бъдат в синхрон с този екип!
Как ще коментирате актуалните проблеми в здравеопазването сега и намерението на министър Москов за реформи
Аз се радвам затова, че министърът прави тези промени. Искрено се надявам обаче, тръгвайки от нивото на министър, промените да слязат до нивото на средностатистическите болници. Да достигнат по правилния начин навсякъде.
Лошото е, че с години боксуват на високото ниво.
За съжаление е така. Явно има достатъчно много спънки по веригата надолу, за да могат да бъдат реализирани бързо, ефективно и напълно, което е много важно. Надявам се да спре и увеличението на броя на частните болници, за което каза министърът. България сигурно е страната с най-много болници на човек от населението.
Което е парадокс – болници много, а здравеопазването е на ниско равнище и много далеч от равнището в другите европейски страни.
Така е, но нали се сещате, че този парадокс някой го е допуснал, за да бъдат открити всичките тези частни здравни заведения. И във Враца, освен тази болница, има и няколко частни, няколко диспансера… Като съберем всичките тия здравни заведения в този град с население от 60 000 души, идват малко в повече. Но им е разрешено и болниците съществуват.
Основателно ли е недоволството на някои ваши колеги, че частните болници също се финансират от Здравната каса и другия парадокс, който налага едно негативно обществено мнение към лекарското съсловие – работата на лекари, специалисти, медицински сестри едновременно и в държавни, и в частни болници?
Да, Да! Абсолютно съм съгласен с това недоволство. Абсолютно съм съгласен и не би трябвало да се случва. Не би трябвало да бъде така. Но за съжаление, аз не съм човекът, който го разрешава.
Много са допирните точки със Спешния център в съвместната ви дейност. Имате ли проблеми и конфликти във взаимоотношенията си?
Има проблеми в работата със спешното звено, но те не са между двата персонала. Те възникват вследствие на различния статус на пациентите, които постъпват там. Има пациенти, които са в такова общо състояние, което е междинно. Има проблеми, които не са напълно констатирани, не напълно решени, не напълно диагностицирани пациенти. И тук възниква проблемът този пациент дали трябва да бъде хоспитализиран в това отделение или в друго. Той, да речем е с няколко страдания, с обострени едно-две от тях. И тук е тънката нишка когато трябва да се прецени, кое е водещото от всичките страдания на пациента в момента и кое е най-правилното място, в което да бъде хоспитализиран. И тук има недообмислени неща, които трябва да се променят с тази здравна реформа, за която говорим.
Какво трябва да се промени?
Не е решен проблемът за пациенти, които са в изключително тежко състояние. В България нямаме палеативни отделения, изключая онкологичния диспансер. Такива отделения трябва да бъдат разкрити и финансирани от Здравна каса и се надявам в реформата, това да бъде заложено. Защото има пациенти с изключително сериозни заболявания, които са дългогодишни и в един момент състоянието им вече е терминално. Такова палеативно звено, в което този болен се настанява, ще бъде изключително полезно, както за самия него, така и за близките му. За съжаление, в България сме стигнали до това положение, че в същото това спешно звено се докарват пациенти вече в такова изконсумирано общо състояние, в което не можем да им помогнем.
Ако трябва да степенувате проблемите, които трябва да се решат в здравеопазването, как бихте ги подредили?
Може би първо трябва да бъде изначало променена концепцията за отношение между Здравна каса и здравни заведения, клинични пътеки, финансирането на клинични пътеки, увеличаването на пътеките за пациенти със заболявания, които ги няма вписани към настоящите, ограничаването на производството на нови здрави заведения… Работата на държавните здравни заведения да става с касата, частните болници да работят на частен принцип. Трябва да бъде решен и проблемът с неосигурените пациенти.
Работата ви това отделение промени ли философията ви за живота?
Да! Промени я, защото виждам, че тук животът на пациентите е на косъм. Този мой сблъсък с това, ежедневно през тези 16 години, неминуемо оказва влияние върху разбирането за живота… Разбираш, че толкова много неща не зависят от теб и че трябва да разглеждаш живота по съвсем различен начин. Много по-просто. Човек трябва да е много широко скроен и да се радва на всичко, което му се случва в ежедневието, защото едно преобръщане на нещата, което никой никога не е очаквал, една катастрофа, променя всичко, отнема живота и всичко свършва…
Д-р Ростислав Стефанов е роден в Русе. Средното си образование завършва в СОУ „Хр.Ботев” във Враца. Дипломант на Медицински университет – Плевен. Специализира интензивно лечение в София. Завършва и здравен мениджмънт към Благоевградския университет. Работи като джипи и старши ординатор на отделението по анестезиология и интензивно лечение във врачанската многопрофилна болница „Хр.Ботев”. През последните 3 години е началник на отделението. Зодия Водолей.
