Село Мокреш е в сърцето на Златията. Там живеят около 800 души, изкарват хляба си със земеделие. Над 60 000 декара са обработваемите земи в землището на селото.
Мокреш е селото на поп Пунчо, свещеникът преписал „Историята” на Паисий и така създал едно от първите й копия. В миналото селото било известно с името „Малкия Париж” - било голямо, а хората интелигентни и модерно облечени.
И днес селото е много живо. Заедно живеят българи и роми и всички се трудят на нивите.
От 2003 година до днес управниците на Мокреш са от фамилията Ефремови. Първа била Кирилка. Хората я избрали през 2003 година. Днес всички говорят за бившата кметица с много обич.
„Грижеше за нас като майка. Много проекти успя да вземе и да създаде работа. В деня на раздаването на помощите, обикаляше ромските къщи, та да види дали са си купули храна, дали са зарадвали децата си с някой шоколад. Който не е купил на хлапето, тя носеше.”, разказват хората от Мокреш.
През 2007 година те отново я избрали за кмет. Малко след това обаче Кирилка Ефремова починала.
Насрочили извънредни избори в селото. Кандидатирал се съпругът й – Огнян Ефремов. И хората го избрали – от уважение към съпругата му и с надеждата, че ще продължи да управлява като нея.
Сега Огнян завършва втория си мандат. Признава, че не е толкова добър като жена си, но се опитва.
"Не мога да съм като нея. Тя беше душа човек за хората! Просто се интересуваше и страдаше за всеки, който няма. Интересуваше се ромите дали има какво да вечерят тая вечер, ходеше, проверяваше дали са сготвили нещо, има ли какво да ядат. Купуваше им храна - често и с техните пари, но искаше да имат храна, а не само да похарчат парите и да не направят нищо. Даже носеше някой път питка - омесила и занесе на някой от ромите. Там, има доста социално слаби семейства. Помагала е много - с пари, със строителни материали... Бои, вар - за да си ремонтират и пооправят къщите, че социалните пък искат да им вземат децата, когато нямат условия да живеят. Просто ги приемаше в душата си, със сърцето си.", споделя кметът Ефремов.
И той се опитва да е като нея.
„ Помагам много и аз, ако става въпрос... по принцип помагам с пари, аз не мога да правя манджи и разни неща, ама пари им давам постоянно. Вярно - някои ми връщат, някои не. Сигурно е нормално.", усмихва се широко кметът.
През тази есен той приключва с кметуването. Решил е повече да не се кандидатира, но с това не свършва ерата на семейство Ефремови . Идва редът на третия – синът Емил.
Мъжът има двегодишен син. Живее със съпругата си в Мокреш и вярва, че като има примера от майка си и баща си, ще бъде добър управник за хората в Мокреш.
