Ентусиазмът, който цареше в администрацията на Барак Обама по отношение на „демократичните” преврати на „арабската пролет”, сега практически изчезна, пише старшият научен сътрудник от Института „Кътън” Тед Гален Карпентър в американското издание The National Interest.Това получи гласност по време на неотдавна състоялата се среща на държавния секретар на САЩ Джон Кери и египетския президент Абдел Фатах ал Сиси. Кери изрично подчертал, че симпатиите на Вашингтон в региона са на страната на египетските военни и избрания президент ал Сиси, а не на страната на неговия предшественик Мохамед Мурси.
Карпентър отбелязва, че по време на Студената война и в хода на кампанията против тероризма американските политици залагали на отстъпчивите авторитарни лидери, а не на непредсказуемите демократични политици.
Отношенията с Египет отразяват старата политика на САЩ. Анализаторът припомня примера с диктатора Хосни Мубарак, с който САЩ се разбираха над 30 години, независимо от жестокостта и корупцията на неговия режим. Карпентър припомня думите на вицепрезидента Джо Байдън, който в интервю за PBS възразяваше против описването на Мубарак като диктатор.
Освен това в администрацията на Обама отказват да признаят свалянето на президента Мурси като военен държавен преврат, припомня Карпентър.
Американското пристрастие към „приятелски” диктатори се проявява не само към Египет. Като друг пример авторът припомня организирания от американските спецслужби преврат в Иран през 1953 г.
В резюме Карпентър отбелязва, че заиграването на Вашингтон с „приятелски диктатори” представлява недалновидна политика, която не се изплаща.
За съжаление, пише Карпентър, почти няма основания да се счита, че американските политици са разбрали, че изборът в полза на диктаторите е съмнително и контрапродуктивно. И сегашните симпатии по адрес на режима на ал Сиси само потвърждава, че Вашингтон както и преди избира „приятелски” диктатори./БЛИЦ
