...Да хвърли буря магнитна,
която отприщила ужасна сила елитна,
импулсно изригване с огромна мощ
достатъчно силно да превърна земния ден в нощ.
Планетата ударила с невъобразима сила.
Достигнала повърхността и с лекота я изтрила.
Останки остават наоколо обсипани с жълтеникъв пясък
донесе ги вятърът с грижовен тласък.
Океаните изчезнаха, изпариха се бързо.
Бурята взе всичко със себе си дръзко,
обгорени дървета като парчета въглен
реалност...? Май духът ми още е сънен ...
Очите не лъжат, атмосферата се усеща.
Всяка гледка към една и съща мисъл свежда
всичко е "подредено" като конец в тесто прежда
и изглежда след време ще се завие с покривка снежна.
Не е трагедия, нито апокалипсис.
Далеч от комедия, сякаш око без ирис.
Мъртво кълбо, просто стои
остана какво..? Просто да се върти.
Доброто взе да отсъства, злото го замества.
Светлина не присъства, мракът я замества.
Земята се разкъсва, вятър останки сресва
еднаквостта не е съща, противоположност среща.
По-пусто от пустош в Ирак
на този етап облаците представяха вечен парад.
Нямаше нито един човешки знак, освен
американският развят байряк на лунния терен.
Емил Тошев, Враца
