Рано сутринта в делнична сряда самодейци от НЧ „Просвета 1919“ в Малорад се събраха пред културното средище, за да пресъздадат народния жътварски ритуал. Млади и стари, облечени в народни носии, пееха и играеха, докато чакаха каруците, с които да стигнат до нивата. Водеха ги председателката на читалището Димитрина Найденова, също облечена в носия, а на гърба с цедило, и секретарят Цветан Велев. Наоколо се събираха местни хора, дошли да споделят посланието на ритуала за богата жътва и сита година.
„Тук почитат жътвата като празник, защото от години тя е поминакът на поколенията. Този ритуал е запазен и до днес в нашето село”, казват самодейците. За да бъдат част от това събитие към групата се включиха кметът на община Борован Десислава Тодорова и местния първенец на селото Петър Гарвански.
С песни и закачки всички се качиха на каруците и се отправиха към житните блокове. През улиците на селото хора поздравяваха самодейците, а някои от тях се включваха в песните и пригласяха с радост.
„Изпращаме ги към нивите с пожелания за добър добив на пшеница, за да е хубав и хлябът ни“, коментира възрастна жена.
Макар, че е едва 9 часа, в полето вече се усещат високите летни температури. Нивата, в която ще се жъне е на земеделския стопанин Камелия Иванова. Тежките машини са се подредили за работа, но комбайнерите дават път на самодейците. Групата се подрежда в редица със сърпове в ръка и е готова за жътва. Един до друг застават кметицата на Борован Десислава Тодорова и кметът на Малорад Петър Гарвански. До тях се нареждат и най-малките жътвари - 3-годишният Велизар и 5-годишната му сестричка Марина.
„Не се бавете, че слънцето сега ще застане върху ни, а работата е много и нас чака“, подканя жътварите пъргава самодейка.
След като отрязаха и струпаха първите снопи жито, всички се хванаха на кръшно хоро. Веселието продължи на импровизирана трапеза на нивата, която събра всички.
„Ритуалите са носители на памет, а памет значи да разказваш. Днес сме в землището „Гековското“, при стопаните Валентин и Камелия Иванови. Благодарим им, че ни додаха възможност в техният имот да покажем един ден по време на жътва, както са го правили нашите родители. Ние го запазваме, а децата ни да го съхраняват за своите“, пожелаха самодейците.
Стопанката на нивата получи прясна погача, за да види каква пшеница е отгледала. До късно местността се огласяше от песни, дълго се виха и кръшни хора.
