Живка Шамлиева е от онези българи, които са по-известни в чужбина, отколкото у нас. Типична за българите е поговорката, че никой не е пророк в собствената си родина. Шамлиева е микробиолог по образование, но призванието й е писател.
Автор е на множество книги, между които на цяла серия за националния ни герой бай Ганьо – „Внуците на бай Ганьо и нашенската демокрация”, „Бай Ганьо и демокрацията” и др. Сред белетристичните й творби се открояват книгите „Старомодни разкази”, „Жени на кръстопът”, „Сребърна сватба”, „Изстрадани звуци” и др. Наскоро тя бе удостоена с награда на Съюза на българските писатели. В разговор по телефона от Париж нашенката сподели пред репортер на в. „Над 55” съкровени свои вълнения.
- Г-жо Шамлиева, казвате ми, че постоянно гледате български тв канали и не пропускате нито едно събитие в България...
- Следя с болка в сърцето всичко. Нашите „демократи” заличиха от историята и литературата ни всичко, които не им е по угодата. Хората в България години наред се мъчат да изплуват от мизерията, в най-общия смисъл на думата, защото тя е не само материална, но преди всичко духовна. Ние имаме прекрасен апартамент в центъра на София, в който ме връщат спомени, но онази хармония, която е била, вече не я чувствам, не я усещам, и всеки път когато се завърна в България, изпитвам едно тъжно чувство, че у българите е изчезнала радостта от живота... При това положение какво означава да се върнеш в родината? Едно едновременно радостно и болезнено чувство, че промяната не е положителна! Тъжно, много тъжно е това! Материалното не ме вълнува. Разбиват ни вилата постоянно, дори не знам какво е положението в момента – по-страшно е посегателството върху духовния свят на човека, а то се извършва в България с една много груба, непремерена сила. Арогантно, с огромно самочувствие, от хора, които нямат и най-малка представа за глобалния свят и неговите истински постижения. Не казвам това като възрастен човек, а напротив – като човек, който мисли за младите – какво ще видят и ще изградят у себе си като личности тези млади хора, щом не живеят в едно градивно общество?!... В „Старомодни разкази” съживих спомени за патриархалното ни минало. Има какво да се поучим от него, но дори не „бръкваме” там, защото българите са тръгнали по един път на „изкривена модерност”.
И образованието, и изобщо културата не се движат по пътя на Духа, по извечния път на Доброто и Красивото, каквито са възприети от човечеството, откакто свят светува. Съвсем наскоро разбрах, че съм била наградена от Съюза на българските писатели. Наистина, аз имам много книги художествена литература, пръснати из целия свят, дори в Австралия и в Канада, с изключение на... скъпата ми родина! А да бъдеш признат в родината си за всеки човек е най-ценното признание!...
- Когато ми се обадихте, бяхте разтревожена от правосъдната ни система, че тя е в дъното на неволите на хората – заради липсата на справедливост...
- Да. Тревожно е това. Ако тази система се прилага без чувство за отговорност и необходимата квалификация и култура, никаква реформа не може да я спаси. Защото, когато няма наказани виновни, хората губят вяра в справедливостта, отчайват се, че гласът на истината не се чува и така силите на честните хора отслабват, те изгубват стимул да съграждат доброто и положителното в живота си, да възпитават поколението си в добро. И аз исках да споделя с читателите ви една истинска история от Франция – страната, в която живея толкова години. Тя е много поучителна. Имало е един г-н Фуке, който е отговарял за събирането на данъците по време на управлението на Людовик XIV. Правел го много успешно този мосю Фуке и заради това бил любимец на краля. В същото време г-н Фуке бил много хитър, манипулатор и успява по нечестен начин да натрупа огромно богатство лично за себе си. Но направил една велика глупост – построил си един разкошен дворец, който съществува и до днес – вече като туристически обект – може да се види. Историята е следната: когато този дворец е завършен с цялото си великолепие и пищност, с бални зали, паркове, градини, конюшни и пр., Фуке поканил кралската свита на тържество. Всички са удивени и възхитени. По онова време Версайските дворци още не са завършени. Така че възхитата от двореца на Фуке е огромна, но заедно с възхищението гостите си задават въпроса – откъде този г-н Фуке е имал такива средства, че да създаде този пищен интериор?! Правят проверка и разкриват далаверата му. Това е един от грандиозните скандали в историята на Франция. Следва тотална конфискация на всичките имущества на Фуке, включително и на двореца, на всичките му парични средства и... доживотен затвор! Ей тази приказчица съм я написала. Пратих я в България, но не им се харесва на българските медии – била „дълга”. Дали е дълга, или неудобна всъщност?! Е, разказах ви я накратко. Важното е да се извади поуката от нея, въпреки че тя никак няма да се хареса на властимащите в България.
Дарител е на детски болнични отделения
Преди време Живка Шамлиева направи дарение на болницата в Хасково, откъдето е родом, на инхалатори за белодробни заболявания.
Българката е направила това с парите от продажбата на книгата си „Изстрадани звуци” в Сидни, Торонто, Мелбърн и Отава. Друго дарение от тази книга отива в Педиатрията към Университетска болница в София. Живка Шамлиева е един от стожерите на Българския културен център в Париж. През всичките години, дори далеч от родината – първо в Германия, после във Франция, тя не е преставала да пише публицистика за вестниците „Литературен фронт”, „Пулс”, „Славяни”, в списанията „Отечество”, „Антени”, „Картинна галерия” и др.
Еми МАРИЯНСКА
