Росен Гановски е на 30 г., бивш футболист от Враца. През последните 4 г. се занимава със съдийство – като главен рефер във „В“ група, елитните юношески дивизии до 17 г. и до 21 г. и като четвърти арбитър в „Б“ група. Отскоро е съдийски инструктор при ОС на БФС.
Как започна кариерата ти на съдия?
Това се случи веднага, след като спрях да играя футбол. Бившият председател на областния съвет на БФС във Враца Цецко Стефанов в неофициален разговор ме попита искам ли да стана съдия, казвайки ми, че колегията има нужда от попълнения и аз трябва да опитам. Като повечето хубави неща в живота, всичко стана на шега. Започнах благодарение и на това, че съм играл професионален футбол, което е много важно в съдийските среди. Дори 1 мин. да имаш в „А“ или „Б“ група ти дава много предимства. Още след 3 месеца се изстрелях като асисент-съдия във „В“ група. Само след един сезон от ръководството на зоналния съвет във Велико Търново, по предложение на тогавашния шеф на съдиите Петър Петров, който сега е доста силна фигура в централата на БФС в София, решиха да ме направят ръководещ съдия. Така стъпка по стъпка се опитвам да вървя нагоре.
Наскоро стана съдийски инструктор при ОС на БФС във Враца. Не си ли още млад за подобна длъжност?
На първия семинар за инструктори видях, че има още млади момчета от други области. Естествено, преобладават по-възрастните бивши международни съдии и арбитри със стаж в „А“ група. За тази работа обаче няма възраст. Трябва да се учиш и да попиваш всичко. Работата ни е да предаваме това, което виждаме, на съдиите от съответната зона, в която сме. Нещата не са толкова трудни, защото всичко е в клипове и помощни материали, съдържащи отговорите на всички въпроси. Хората от УЕФА са си свършили работата.
Ще продължиш ли да съдийстваш?
Естествено. Аз все пак съм на 30 г., а съдийството е до 45 г., така че докато преценят хората от футболния съюз, съм на разположение.
Какво е нивото на врачанската съдийска колегия?
За жалост през последната година се случиха неприятни неща – смяна на председателя на ОС на БФС, идването на нов, който само след няколко месеца напусна и пр. Имаше период от 3-4 месеца, в които секретарят Цветан Патеров движеше нещата, без реално да е назначен на длъжността „председател“. След това трудът му бе оценен и вече лека полека всичко си идва на място. Лошото е, че в целия този преход доста съдии се отказаха, недоволни от едно или друго нещо. Сега ще се опитваме да ги върнем.
От броени дни съдийската комисия във Враца има нов председател в лицето на Бойчо Бойчев. Ще се сработите ли?
Ние с него се познаваме отдавна. Преди 2 г., ако не се лъжа, той беше пак на тази длъжност. За мен Бойчо е човек, който много разбира от работата си, още повече, че е бил дълги години топ съдията на врачанската колегия. Грамотен е, работлив е и е с модерни виждания. За да се получат нещата трябва да си помагаме всички – съдии и ръководни органи.
Докога се учи един съдия?
Един рефер се учи, докато практикува съдийство, а дори и след това. Тенденцията е такава, че в повечето случаи арбитрите стават след това делегати. Дори и тогава продължават да се учат. Аз съм имал много случаи, в които след мач дори делегатът не знае как да тълкува дадена спорна ситуация. Човек винаги се учи.
Какво е най-важното да знае даден рефер?
Психологията на съдийството е много важно нещо. За това се изнасят специални лекции. Не винаги съдийството трябва да се прилага точно по правилата на играта. Трябва да усещаш духа на мача, духа на футболистите, с една дума – да мислиш какво правиш, за да мине всичко както трябва. Не е тайна, че за един съдия е важно мачът да е свършил и да няма претенции от двата отбора. Тогава не се шуми и всичко е наред.
Ти от кого си се учил на съдийство?
Не мога да кажа, че съм се учил от някой конкретно. От много хора съм се стремял да измъкна по нещо. Много се уча и с гледане на мачове от високо ниво – Шампионска лига, Лига Европа, световни и европейски първенства. Имам навика, когато наблюдавам даден мач, повече да гледам отсъжданията и действията на съдията, отколкто какво се случва на терена като среща.
Лесен ли бе за теб преходът от футболист към съдия? Мнозина си те спомнят като не много кротък играч. Как оценяваш футболната си кариера, когато вече си от другата страна?
По принцип преходът не е лесен, но при мен, в сравнение с други момчета, с които съм говорил, нещата се случиха по-плавно, защото аз от 6 до 26-годишна възраст съм играл футбол. Един съдия, който преди това е бил футболист, вижда много повече играта, отколкото рефер, който не е играл футбол. Това е заради практиката му на терена. Неизбежно е.
Защо на световни и европейски първенства допускат грешки и най-авторитетните рефери?
В съдийството на моменти трябва да вземеш решения за секунда. Има много спорни ситуации, които по принцип не пожелавам на никой колега да му се случват, обаче са неизбежни рано или късно. Понякога от няколко повторения не може да се прецени съответна ситуация - има ли нарушение, няма ли, в наказателното поле ли е или е отвън. Съдията обаче трябва да вземе решение максимум за 3 секунди. От тази гледна точка се получават грешки. В много случаи за жалост главните съдии биват подвеждани от своите асистенти. Както асистент може да те измъкне от дадена ситуация, така може и да ти обърка мача. При съдийството, както и при повечето неща в живота, трябва да имаш късмет, а не само качества.
До каква степен видеозаписите помагат на съдиите? Чрез тях ограничава ли се човешкият фактор?
Видеозаписите трудно могат да помогнат на терена. Единствено системата /дали топката е преминала голлинията или не/, която бе въведена от световното първенство в Бразилия е полезна, защото голът е определящ за всичко. Другите записи за жалост се виждат след мача и нищо не може да бъде върнато.
Имат ли място жените във футболното съдийство?
Аз познавам не малко жени съдийки на доста добро ниво. Мога да кажа, че те като качества отстъпват от мъжете, обаче са много работливи, дисциплинирани и гледат професионално на нещата, защото знаят, че това им е шансът. Може да предположим какво ще стане, ако една жена направи някаква грешка.
Как би представил професията „футболен съдия“, за да привлечеш към нея младите момчета?
За жалост повечето млади рефери /16-17-годишни момчета/, които тепърва навлизат в професията, свързват всичко само с пари – каква е таксата на този мач, за другия и пр. Това ни вълнува всички, обаче нещата се получават с течение на времето. Един съдия първо трябва да се изгради, да се докаже и да започне да свири в по-горни групи. Затова се иска работа във всяко едно естество – физическа форма, теория и т.н. Мога да дам пример със Стоян Стоянов от нашата колегия. Той по принцип е роден в Кюстендил, но дойде при нас и живее във Враца. Изключително скромно и работливо момче е. Много тренира, чете, подготвя се и благодарение на Цветан Патеров, съдийската комисия и с голяма помощ от страна на Петър Петров, за когото споменах по-рано, сега влиза в ранглистата на асистент-съдиите за „Б“ група. Предстои му норматив в Сливен на 14 и 15 юли. Ако всичко е наред, след повече от 10 г. ще имаме пак асистент-съдия в професионалния футбол. Имам уверението на местното ръководство на футболния съюз, че догодина още един асистент-съдия ще влезе в „Б“ група, което е предпоставка за формиране на бригада от Враца. Подобно нещо не се е случвало от много време. Досега бригадите са били предимно във „В“ група. Трябва да има промяна в положителна посока. Областният съвет в Монтана, в лицето на Ангел Стоянов, също си върши добре работата. Николай Михайлов и Даниел Цолов вече влизат в ранглистата на асистентите за „Б“ група. Начело на бригадата ще е Николай Малджански. Това е хубаво за Северозапада, а е и по-удобно, когато се изготвят нарядите за мачовете. Едно е съдиите да са от един град, а съвсем друго е ръководещият арбитър и асистентите му да са от три различни населени места.
