Българското здравеопазване е прилично финансирано спрямо сравними с България държави, но големият брой болници и лошата организация поглъщат неефективно този ресурс. Така въпреки много лечебни заведения страната ни е с висока смъртност, голям брой хора са с труден достъп до медицински грижи и половината българи се налага да доплащат за лечението си. Това сочат доклади на Световната банка и Европейската комисия, които бяха представени във вторник на заседание на съвета "Партньорство за здраве".
Предприетите от екипа на здравния министър Петър Москов реформи обаче са в правилната посока и до голяма степен се покриват с препоръките на Европейската комисия, отчете Филип-Михаил Домански от Генерална дирекция "Здравеопазване и безопасност на храните".
Европейската комисия препоръчва да намалим броя на болничните легла след анализ на излишъците, да подобрим достъпа до здравни грижи там и да повишим ефективността на инвестираните средства. Сред препоръките е още да се намали или премахне финансовият натиск върху пациентите, за да имат равен достъп до здравеопазване, независимо от икономическото положение на отделния пациент.
По данни на Световната банка 4% от домакинствата преминават под линията на бедността поради необходимостта от доплащания за здравни услуги, а 20% от хората с ниски доходи нямат достъп до медицински грижи, съобщи постоянният представител на банката за България Антъни Томпсън. Между 6 и 12% от населението пък не е обхванато от Националната здравноосигурителна каса.
България отделя малко повече от очакваните средства от БВП и инвестира повече в здравеопазване от сравними с нея държави, но липсва ефективност, сочи още докладът.
Частните разходи в здравеопазването достигат 47 на сто, което е два пъти повече от препоръчаното от Световната банка.
Една трета от пациентите в над половината болници е трябвало да се лекуват навън
Томпсън посочи, че в болниците влизат пациенти, които могат да се лекуват в доболнични условия.
"В 55% от болниците повече от 1/3 от пациентите са могли да бъдат лекувани амбулаторно", заяви той и допълни, че първичната помощ е организирана по такъв начин, че лекарите имат много стимули да прехвърлят пациентите към болниците.
Една от причините са лимитите в доболничната помощ и липсата на ограничения в болничната.
Анализът сочи, че у нас нямало недостиг на лекари, каквото е разпространеното схващане, истината била, че прекалено малко от тях работят в първичната помощ.
Според Световната банка сме добре по показатели като майчина и детска смъртност, макар и да не сме на средното за ЕС ниво, но в сравнение със сходните ни страни не сме на лоши позиции.
Смъртността от сърдечносъдови заболявания у нас остава най-висока в рамките на ЕС, като сме доста над средното ниво и при смъртността от апендицит.
От Световната банка прогнозират, че едва ли ще има много възможности за повече увеличаване на средствата за здравеопазване, така че трябва да се търси по-добра ефективност.
Филип-Михаил Домански от Генерална дирекция "Здравеопазване и безопасност на
храните" към Европейската комисия съобщи, че препоръки в областта на здравеопазването тази година освен България получават още 10 държави, а миналата година са били 16. Те предстои да бъдат гласувани на Съвета на министрите на 14 юли.
