За 2 дни крайбрежието на река Бързия край село Боровци се превърна в истински Клондайк на българския Северозапад. Над 250 търсачи на злато от цяла България се събраха покрай водите на бързата река, за да демонстрират умения и да пробват късмета си.
За втора поредна година мястото привлича мъже, жени и деца, превърнали промиването на златоносен пясък в свое хоби.
Къде точно се срещат търсачите на злато и метеорити указва американски златотърсач, пристигнал сякаш от 19 век.
Двуметровият манекен приковава вниманието и на случайно преминаващите по трасето от Монтана към Берковица и приканва всеки да спре и да види какво правят приведените над легените мъже.
Бързите води на река Бързия са примамили в местността Скалите най-запалените търсачи на самородно злато. Едни вадят металотърсачи, други „ровят” в странните легенчета, а трети с блеснали като на деца очи оглеждат поредното изобретение на бизнесмена от Монтана Андрей Колев.
Андрей Колев е пример как златотърсачеството от страст и хоби може да се превърне в начин на прехрана. Изобретил е и вече произвежда пластмасови корита за промиване, малки и големи драги. На всеки, който проявява интерес, Андрей Колев разказва как е създал специален пластмасов леген за промиване. За модел използвал дядовите копанки за промиване на злато, включил и модерните технологии и знае, че попаднал в ръцете на опитен златотърсач, модерният леген е много ефективен.
Колев е създал и карта с над 40 златни находища в Северозапада и я пуснал в интернет, за да може още повече хора да се запалят по златотърсачеството.
„В Северозападна България има много злато, то може да спаси хората от мизерията”, убеден е Кирил Стаменов, създател и председател на Българската асоциация на търсачите на самородно злато и метеорити (БАТСЗМ).
Само за една година броят на членовете на асоциацията се е увеличил от 400 на 1 500 души. До преди месеци тя е била единствената на Балканите, но вече има и в Сърбия.
Българската асоциация на търсачите на самородно злато и метеорити е създадена през 2012 г. Целта е да обедини хората, които имат афинитет към приключенията и да популяризира хобито търсене на самородно злато в природата според закона за природните богатства на страната. До 1989 година тази дейност е била забранявана от властта, а хората-търсачи са били обявявани за бракониери.
„Ние не сме иманяри”, категорични са златотърсачите. Промените в закона от 2001 г. разрешават търсенето на самородно злато по руслата на реките.
„Всяка година организираме събори. Изнасяме лекции, правим демонстрации и популяризираме този древен занаят”, казва председателят на БАТСЗМ Кирил Стаменов. И в програмата на събора са предвидени лекции на историци и геолози, посветени на златодобива в района през вековете и на възможностите за ръчен златодобив сега. Асоциацията вече е организирала няколко семинара, на които професори и доценти са изнесли лекции по геология и металознание. Златотърсачите са амбицирани да помогнат на българските учени и да бъде актуализирана геоложката карта на страната.
Наводненията от миналото лято обаче навредили и на тях. Водата отнесла златоносните пясъци, но въпреки всичко с много упоритост най-запалените събират на ден златни люспи с тегло около грам.
Професор от Калифорнийския университет обещал да изпрати на търсачите карта, на която с GPS са засечени местата в България, където са на паднали метеорити. Търсачите знаят, че камъните, дошли от Космоса са особено ценен извор на данни на цялата Вселена. Амбицирани са да ги издирват и да предават на учените.
Съборът на търсачите на самородно злато край река Бързия беше благословен от отец Борислав. Дали мъжете са открили голям златен къс край бързата река не се знае, но със сигурност са успели да привлекат на своя страна много хора, спрели край тях от любопитство и с тайна надежда един ден и те да открият своята златна жила.
