Ако гърците трябва да се сърдят на някого, че са в Евросъюза, то това е Тодор Живков. Това сензационно коментира пред вестник „Всеки ден" наш дипломат от времето на соца, детайлно запознат с българо-гръцките отношения. Той разкри, че именно Тато станал причина южната ни съседка с ентусиазъм да се присъедини към Европейската общност през 1981 г. под заплахата да попадне под влиянието на комунизма.
Въпреки че е една от първите страни, които се присъединяват към НАТО през 1952 г., в Гърция са много силни антивоенните и левите движения. Това, разбира се, е добре дошло за СССР и за комунистическа България, които всячески гледат да доведат на власт социалистическите партии в западните държави. Това става, както по линия на тайните служби на соц страните, които чрез агенти действат в Гърция, така и по линия на комунистическите и другите леви партии, които в епохата на Студената война получават щедро финансиране от Съветския съюз.
Като съсед на Атина България и БКП имали пряката задача да откъснат Гърция от влиянието на „империалистическия Запад" и ако не да я вкарат в соц лагера, то поне да я настроят приятелски към него. За Съветския съюз и в частност за България Гърция трябвало да стане нещо като Троянски кон в НАТО. За Варшавския договор оттеглянето на Атина от военните структури на Алианса през 1974 г. в знак на протест срещу окупирането на Кипър от Турция е светъл лъч.
Всъщност още след потъпкването на Пражката пролет през 1968 г. от съветските танкове и военните подразделения на останалите страни от Варшавския договор, сред които и България, Тодор Живков се похвалил пред генералния секретар на КПСС Леонид Брежнев, че нашата страна има ресурс да нападне Гърция и да я спаси от режима на „черните полковници". Крайно дясната военна хунта идва на власт в Атина чрез преврат през 1967 г. Държавна сигурност заедно с колегите от КГБ и съветското военно разузнаване ГРУ дори чертаят подробни планове на евентуално нахлуване на българската армия в южната ни съседка.
В крайна сметка обаче в Кремъл преценяват, че тези действия може да подпалят нова война в сърцето на Европа и решават, че за момента това не работи в полза на СССР, а и като член на НАТО Гърция неизменно ще поиска помощ от съюзниците си. Затова е решено да се действат чрез шпиони на територията на самата Гърция и режимът да бъде съборен чрез левите сили отвътре. В крайна сметка краят на „черните полковници" настъпва през 1974 г., когато година по-рано те кърваво се разправят с въстанието в атинската политехника.
През лятото на 1975 се провеждат демократични избори, установява се нова конституция и официално се разпуска монархията. Обособяват се консервативна и социалистическа партия като водещи политически сили. По същото време резидентът на ЦРУ в Атина информира властите за намеренията съседна България, водена от СССР, да нападне Гърция и да я вкара в соц лагера. Всъщност именно това бил основният коз веднага след падането на режима на полковниците Атина да започне преговори за присъединяване към Европейската общност - предвестника на Европейския съюз, твърди нашият дипломат.
Иначе Тодор Живков демонстрираше близост с водещи гръцки държавници и от средата на 70-те години той направи много за подобряване на българо-гръцките отношения - и политически, и икономически, допълни източникът на „Всеки ден". Според него обаче целта на Тато е била една - Гърция да стане социалистическа. Макар и с леви правителства на власт обаче, Атина се откопчва от комунистическата хватка и през 80-те се присъединява към Западния блок - т.е. към ЕС.
