Днешната машина за шампиони наречена СК Бойни спортове /Монтана/ съвсем не е била такава в началото. Промяната се дължи на треньора Николай Цоков, който е бивш състезател по самбо и джудо. От началото на годината възпитаниците му са спечелили 7 медала в състезание по ММА и граплинг ADCC в Горна Оряховица, 6 отличия от международен турнир в Ниш /Сърбия/ и по 2 титли от надпревара по граплинг в столичната зала „Арена Армеец“ и от състезание по ММА във Враца. Отсега те се подготвят за европейското първенство в Лисабон през 2016 г.
„Първоначално исках да направя курс, а не отбор. Но се амбицирах покрай дребни проблеми“, спомня си Цоков. Той е роден във Видин и откакто се помни се занимава със спорт. Във втори клас започва с вдигане на тежести. После навлиза в бойните спортове – борба, джудо, самбо. В даден момент от живота си обаче спира всякаква дейност, докато не се среща със световния шампион Бисер Николов.
„Това е човекът, промени възгледите ми, като цяло. На 25 г. отново се завърнах към състезанията, благодарение на него. Последното ми участие беше през 2010 г., когато бях 36-годишен. Най-големият ми успех като състезател по джудо е участието ми с националния отбор в турнира „Освобождение“ през 1999 г.“, спомня си Николай Цоков. За себе си той казва, че е голям инат.
„Ако тичам и срещу мен има стена, няма да спра. Колкото повече ме притиска животът, толкова повече се боря. Когато дойдоха при мен, много от момчетата бяха залитнали по „модерните неща“, нямаха никаква цел. Сега са напълно преобразени. Това е голямото ми удоволствие. Като ги погледна в очите, виждам, че са научили нещо ново, не само като техника, а и като поведение. Медалите са просто подробност. Те са като студения душ след тежка тренировка“, коментира специалистът. Първото златно отличие за СК Бойни спортове идва 2 г. след създаването на клуба. Печели го Александър Георгиев в ММА състезание. Година по-рано той остава втори при първата си изява заедно с Едуард Петров. Златните медали, които състезателите на Цоков са спечелили оттогава, се измерват по-скоро в килограми, а не като брой. Тайната на успеха не се крие в изморителните и системни тренировки, а във философията на работа на треньора.
„Аз съм човек на крайностите, държа нещата изкъсо. Състезателите ми са спортисти и трябва да се държат като такива, а не като обикновени хулигани. Нужно е треньорът да е педагог, да знае кога да вика, кога да говори и кога да седне да обяснява“, уточнява Цоков. Противно на всеобщото мнение, че парите са основният мотиватор на спортистите, треньорът на Бойни спортове казва, че за него те са необходимост, но до такава степен, че да може да издържа отбора. В повечето случаи наставникът поема всички разходи. Купува и оборудва зала, която поддържа със собствени средства.
„Тук е мястото да благодаря на родителите, които винаги са влизали в положението на децата си и са ни помагали. Съдейства ни и Община Монтана в лицето на кмета Златко Живков. С тази помощ сме покривали една малка част от разходите, но сме благодарни на местната управа, че не ни е забравяла никога досега“, признателен е Николай Цоков. Докато си говорех с него забелязах татуса му „Faith and Fight” и нямаше как да не го попитам какво е общото между спорта и живота.
„На човек цял живот му се налага да се бори за нещо. Много хора не го осъзнават това и се отказват. Всеки ден се сблъскваме с трудности, но някои мрънкат за дребни неща. Опитът ме е научил винаги да гледам от позитивната страна и винаги да си вадя поука“, коментира треньорът на СК Бойни спортове.
Снимки: СК Бойни спортове
