Човешкото тяло – и най-вече главата поради ценното й съдържание – е деликатна и чувствителна конструкция, за която трябва да полагаме грижи и да пазим. Поради тази причина реших, че е уместно да напиша поредица от статии относно правилната стойка – как да стоим седнали, как да стоим изправени и как да се движим.
Във времената, когато все още сме живели в пещери, сме развили различни механизми, които са ни помагали да се справим с опасностите – механизми, които работят и до ден днешен. Тези механизми могат да се задействат от външни стимули – като приближаващ свиреп хищник, или от вътрешни стимули – телесни усещания като болка и напрежение, които ни подсказват, че трябва да се предпазим по някакъв начин.
Когато тези механизми се задействат, без това да е необходимо, в тялото се натрупва стрес и мускулно напрежение. Става въпрос за отговор от типа „бий се или бягай“, дело на симпатиковата нервна система, за която вече говорихме в статията за автономната нервна система. Разликата е, че през Палеолита опасностите са идвали и са отминавали и заедно с тях отговорът на симпатиковата нервна система се е включвал и изключвал. Но в съвременното общество опасностите сякаш никога не си отиват – тук не говорим за ситуации на живот или смърт, а сценарии, които се разиграват в умовете ни, като страхът шефа да не ни уволни, притеснението за презентацията, която трябва да изнесем следващия месец и т.н. Тялото не прави разлика между тези два типа опасности - и в двата случая се задействат едни и същи защитни механизми. Но какво правим с всичкия този стрес? Обикновено го натрупваме под формата на мускулно напрежение – болки и неприятни усещания в тялото, с които рано или късно се примиряваме и приемаме за нещо нормално.
Нещата стоят по същия начин и с вътрешните стимули. Всеки път, когато тялото си мисли, че ще падне, то реагира, като се стяга и приготвя за удар. Но ако не падне, съхранява това напрежение в мускулите. Проблемът е, че при начина, по който сме привикнали да се движим и стоим, тялото почти непрекъснато се залъгва, че ще падне. Ако не адресираме проблема навреме, в дългосрочен план хроничният стрес може да отключи различни заболявания и състояния като:
Хипертония (високо кръвно налягане);
Заболявания на храносмилателния тракт (установен факт е, че стомашно-чревните заболявания се предизвикват на нервна почва);
Главоболие;
Мигрена;
Безсъние;
Артрит;
Астма;
Хронични болки в гърба и кръста, врата и ставите.
NПреди да се освободим от какъвто и да е стрес, трябва да изберем защо сме непрекъснато напрегнати и защо съхраняваме напрежението в телата си.
Когато стоим прави, използваме гръбните мускули, за да поддържаме гръбнака изправен. Когато лежим, тези мускули се „изключват“, тъй като тялото смята, че не са необходими. Това, което дава информация на организма, е позицията на ходилата. Когато ходилата са плътно поставени на пода, тялото възприема, че сме прави и гръбните мускули се задействат. Когато ходилата не докосват пода, тялото решава, че най-вероятно лежим и тези мускули се изключват. Механизмът е прост, но е работил безпогрешно в продължение на десетки хиляди години.
Откъде идва проблемът?
Проблемът е, че в един момент изобретяваме стола и с това целият процес тотално се обърква. Когато стоим седнали на стол, нито сме прави, нито сме легнали. Тръгнем ли да сядаме, временно губим баланс и за части от секундата пускаме свободно тялото си да падне назад. Резултатът? Всички защитни механизми, за които говорихме преди малко, се активират. В крайна сметка се получава така, че вместо да „седнем да си починем“, сядаме, за да се напрегнем.
Може би се чудите как тогава хората от палеолитната епоха са стояли седнали, без да задействат тези механизми? Много просто. Не са седели – прикляквали са. Когато сме в клекнало положение, ходилата са плътно поставени на земята, което активира мускулите на гърба и поддържа гръбначния стълб в правилна позиция.
Има ли решение?
Има два варианта: 1) Да се отучим да ползваме столове и да се върнем към клеченето или 2) Да се научим да сядаме, без да пускаме тялото си в свободно падане. Мисля, че първият вариант едва ли ви се нрави, затова да преминем директно към втория.
Да направим няколко прости упражнения заедно. Опитайте се да седнете както обикновено. Използвайте кухненски стол с облегалка. Следете какво се случва с главата и врата ви.
Сега опитайте да седнете, но този път поставете ръцете на тила си. Нежно допрете пръстите си до врата и вижте какво се случва, като седнете по този начин. Отмества ли се вратът ви назад? Усещате ли напрежението? Повечето хора сядат по неестествен начин, като използват ръцете си, за да се подпрат, снижават се към стола и в последния момент се отпускат напълно и падат свободно върху облегалката. Това активира защитните механизми на организма – главата се измества назад, рамената се изместват нагоре, пулсът се ускорява, кръвоносните съдове се свиват и се отделят хормони като кортизол и адреналин.
Опитайте се да седнете, спускайки се бавно и постепенно, като поставите пръстите си на врата – във всеки един момент трябва да можете да спрете движението. По-лесно ще ви е, ако си представяте, че зад гърба ви няма стол и просто изпълнявате клек. Не позволявайте в последния момент да паднете свободно към стола. Поддържайте баланса. Така няма да активирате защитните механизми и ще седнете спокойно.
Правилният начин да се изправите отново на крака е, като наклоните тялото леко напред сякаш ще паднете. Тялото, разбира се, няма да допусне това и ще се ви изтласка напред и нагоре.
Двата типа мускули в човешкото тяло
Съществуват различни класификации на мускулатурата в човешкото тяло, но най-общо казано имаме два типа мускули – волеви и неволеви. Волевите мускули (като мускулите на ръцете и краката) могат да бъдат съзнателно контролирани, но се изморяват сравнително бързо. Използваме ги за ежедневни манипулации като държане, носене, придвижване и т.н. Казано общо, волевите мускули ни позволяват да извършваме всякакви дейности.
Неволевите мускули като гръбните мускули, не са толкова подвижни. Те могат да работят почти непрекъснато, като се включват и изключват от мозъка без наша намеса. Неволевите мускули поддържат стойката на тялото, съпротивляват се на напрежения и напъни (например когато вдигаме тежки предмети), поддържат храносмилането, сърдечния ритъм и т.н.
Когато говорим за правилна стойка, не трябва да смесваме двата типа мускули. Неволевите мускули ни поддържат прави, а волевите ни позволяват да извършваме движения. За съжаление се получава така, че използваме волевите мускули, за да поддържаме стойката си, което бързо ги изморява и създава напрежение в тялото.
Защо е важно да не объркваме мозъка
След като разбрахте как двата типа мускули работят, опитайте се да проследите в рамките на деня, дали използвате правилните мускули за различните видове дейности. Помнете, че когато стоите седнали и държите стъпалата си плътно на пода, подавате сигнал на мозъка да активира неволевите мускули – така ще стоите седнали дълго време, без да се изморите и да усещате болка. Но ако повдигнете краката от пода, ще изпратите грешно послание към мозъка и ще го заблудите, че лежите. Неволевите мускули ще се изключат и ще започнете да използвате и волевите мускули, за да поддържате гръбначния стълб изправен. В резултат ще се изморите бързо.
Какво се случва, ако кръстосате краката си? Тогава сигналите към мозъка тотално се объркват. Неволевите мускули от едната страна на тялото остават активирани, докато тези от другата – се деактивират. Хората, които кръстосват крака обикновено се подпират на масата или други предмети или пък сръстват ръце, защото иначе не могат да поддържат стойката си.
Ролята на лошите навици
Като малки се учим да ходим, като оставим тялото свободно да пада напред. Наблюдавайте едно малко дете, докато прохожда и ще видите, че бебето "пада" от една стъпка в следващата. През първите години от живота седим на пода, клякаме, движим се непрекъснато и като цяло ползваме тялото си по начина, който природата е определила. След това отиваме на училище и всичко започва да се обърква. Казва ни се да "стоим мирни". По този начин потискаме природните инстинкти за движение. Научаваме се да седим на стол, а вече видяхме какви са неприятните ефекти от това – постепенно развиваме лошия навик да поддържаме стойката си чрез волевите мускули. Веднъж придобит, този лош навик започва да ни се струва правилен и продължаваме да се движим и стоим по този начин и след като завършим училище.
Веднъж научим ли се да седим по неестествен начин и да ползваме неестествени средства за това – столове – е въпрос на време преди да се изгърбим и изкривим. Голяма част от съвременните заболявания се дължат на неправилната стойка. В следващата статия от поредицата предстои да разгледаме нещата в още по-детайлно, но засега нека обобщим какво научихме дотук:
Как се активират защитните механизми на организма
Кои са външните и вътрешни стимули, които ги предизвикват
Кои са двата типа мускули в тялото
Защо е важно да подаваме правилните сигнали към мозъка
Как сме развили лошите навици
Опитайте да изпълните упражненията, които споделих с вас, и в следващите дни обръщайте внимание как хората около вас сядат и стават – помагат ли си с волевите мускули? Обърнете внимание и на това, дали вие използвате ръцете си, за да се крепите в различни ситуации – когато ставате от леглото или излизате от колата. Опитайте максимално да ограничите употребата ръцете – не се подпирайте на парапета, докато слизате или се качвате по стълбите, докато ставате или сядате на стол, надигате се от легнало положение или излизате от седалката на автомобила си. Изгърбвате ли се, докато стоите седнали за дълги периоди от време? Отлепяте ли ходилата си от пода? Кръстовете ли краката си? За момента е достатъчно просто да обръщате повече внимание на това как се движите и седите. Не се обвинявайте, ако установите, че неволно сте се подпрели с ръка или сте отделили ходилата от пода. Не забравяйте, че сте придобили тези вредни навици в продължение на много години и няма как да се отучите от тях за едно денонощие.
