Томас Конов е на 21 г. и е заклет фен на Ливърпул още от дете. Винаги е мечтал един ден да отиде да гледа мач на любимците си на живо. Пътят между Монтана и Ливърпул обаче е голям. Наскоро Томас успя да сбъдне детската си мечта, а след това разказа за пътуването, емоцията, чувството да си на митичния „Анфийлд“ и за това, какво е да гледаш легендата на клуба Стивън Джерард да играе за последен път с червената фланелка.
Какво означава за един български фен на Ливърпул да гледа любимците си на живо?
На мен това ми бе мечта още от малък. Когато през януари разбрах, че Джерард ще изиграе последния си мач през май, много исках да отида да го гледам. Мечтата ми стана реалност благодарение на баща ми, на Стилиян Петров и на Джейсън Пънчън от Кристал Палас.
Успя ли лесно да си намериш билет?
Първоначално не знаех как. Тогава баща ми се сети да се обади на Стилиян Петров, те са познати, а и Стилиян ни е съгражданин. Оказа се, че той е много близък приятел с Джейсън Пънчън и така си осигурих билета.
Как премина пътуването?
Сутринта се събудих и първата ми мисъл бе „Днес денят започва в София и ще завърши на „Анфийлд“! За първи път се качвах на самолет, но пътуването мина бързо, като щракване с пръсти. На летището във Франкфурт бе много интересно, тъй като то е голямо колкото Монтана. Нямах мобилен интернет, нито роуминг и абсолютно никаква връзка с когото и да било. Загубих се и реших да потърся помощ. Срещнах човек с униформа и започнах на английски да му обяснявам откъде съм, накъде съм тръгнал и какъв е проблемът ми. Тогава той просто каза „Абе, дай да си говорим на български“. Оказа се, че е служител на летището и е наш сънародник. Извадих голям късмет. Вторият полет бе от Франкфурт до Манчестър и от там хванах влак за Ливърпул. Когато достигнах крайната си дестинация единственото нещо, което можеше да ме упъти бе написан адрес. Просто се качих на такси и дадох листчето на шофьора.
Каква беше атмосферата при влизането на стадиона?
Билета си взех от „player’s enterance”, откъдето ги получават феновете, на които някой играч е осигурил достъп. Най-интересното бе, че тъй като футболист на Кристал Палас, в случая Джейсън Пънчън, ми бе осигурил билет, обозначеното място бе в гостуващата агитка. Та влизам аз в сектора, оглеждам се и вместо хора с фланелки и шалчета на Ливърпул, виждам такива с цветовете на Кристал Палас. Стъписах се, добре че бях облечен с риза и панталон и по нищо не се познаваше, че съм привърженик на „червените“. В крайна сметка, малко преди да започне мачът, видях, че в съседния сектор има празно място и помолих един стюард да ми помогне да се преместя.
Ти сбъдна мечтата си да гледаш на живо мач на Ливърпул, но това се съчета с тъжен за клуба момент.
Бих предпочел да бях отишъл на друг мач и да имах възможност да гледам Стивън Джерард още много пъти, но за жалост това бе последният му двубой.
Какво бе чувството преди мача и това след последния съдийски сигнал?
Преди срещата бе шпалирът на Стивън Джерард. Всичко бе много емоционално, мнозина фенове не успяха да сдържат сълзите си. След мача настроението бе тъжно, усещаше се горчивината от загубата на срещата и на скъп за всички запалянковци футболист.
Томас, ти си фен на Ливърпул още от дете. Какво е за младите привърженици на отбора загубата на играч като Стивън Джерард, при положение, че през цялото време откакто сте запалянковци на тима, той е бил част от него?
Всеобщо мнение между феновете е, че вече нищо няма да е същото. Ливърпул никога няма да има такъв футболист. В днешно време всички се водят от парите, нагледен пример е Стърлинг.
Как ще коментираш кариерата на Джерард?
Много фенове се шегуват с това, че той няма медал от Висшата лига, но никога няма да забравя едно негово изказване - „Всяка купа с Ливърпул означава много повече, от всяка една, с който и да било друг отбор“. Това е любовта към клуба. Няма жажда за титли, няма ламтене за пари. Можел е да играе и за Челси, и за Реал /Мадрид/, но тогава просто щеше да е един от многото.
Какви бяха преобладаващите емоции сред английските фенове?
Първо искам да кажа, че съм много впечатлен от феновете на Кристал Палас. Страшно колоритни са! Не спряха да подкрепят отбора си. За съжаление, бяха единствените на стадиона, които го правеха. На този мач имаше прекалено много туристи. Само, докато пътувах в самолета се запознах с шестима австрийци, които отиваха на мача. Това не бе обичайната публика на Ливърпул. Феновете дори не знаеха песните, включително тези за Стивън Джерард. През цялото време се чуваха само гостуващите запалянковци.
Кой е моментът, който завинаги ще остане в теб от това изживяване?
Когато Джерард се прибра след мача. Всички просто стояхме, гледахме се и се чудехме това ли беше всичко. Усетихме някаква празнина. После целият стадион запя „Стивън Джерард“, той излезе и направи почетна обиколка, за да се сбогува с феновете.
Снимки: личен архив и liverpoolfc.com
