Из блокове криви болести тежки върлуват
прикритие намират в тялото, там лагеруват.
Мачка и брули, грешки оставят тежки белези
разширените днешни зеници, като мъртвец от Тенеси.
Градът затъмнен е капан за всеки малък.
големият залък ражда дълбоко в тебе пламък.
Жители живеят в зимен сън през лятото
времето тича, тече ли – изтече вече цялото.
От къщурка с комин, излиза плътен дим
а в нея килим, на него баща и син.
Гоблен грамаден краси сива стена бетонна
изсмуква човека у хората като подводна сонда.
Улица дълга води до работещ завод
работник в боти вътре работи като робот.
Опиянен от утробата още, остава омърлушен
нощен прилив мощен, притиснат живот задушен.
Улична лампа хвърля грамаден лъч изкуствен
под него, без его, минава човек често безчувствен.
Няма го тоя контраст за нощ след ден
маршрутът му ясен, умът му бясен, безпомощен.
Вечери коледни, няма украси нито ленти.
От затъмнено бентли гледат тайни агенти.
Тротоари и сгради от студ сковани, скреж,
някои в кола, други другари в група пеш.
В хижа на хълма старец и баба стоят, гледат, стареят ...
Като бъдник в камина, крепят душата тлеят.
Виждат града прегърнат, задушен, облян, обгърнат
мислеха доста, бистреха ум, време да върнат ...
Емил Тошев, Враца
