Белоградчик отбеляза 165- годишнина от най-голямото въстание в Северозападна България, избухнало 26 години преди Априлското въстание. Епископ Поликарп отслужи в църквата „Св. Вмчк Георги Победоносец” заупокойна панахида в памет на избитите ръководители и участници във въстанието през 1850 г., дръзнали да поведат поробеното население от Белоградчишко, Видинско, Ломско и Кулско за защита от своеволията на османските поробители. В знак на признателност към подвига и саможертвата на гробовете на инициаторите на въстанието бяха поднесени венци и цветя.
Гости на събитието депутатът Иван Иванов, старши съветникът в посолството на Русия в България Владимир Казанчев, за.-кметът на общиня Княжевац Мишел Николич, проф. Андрей Пантев, представители от военното министерство и др.
Граждани на Белоградчик, гости и ученици се отправиха в литийно шествие от храма до Белоградчишката крепост, зад чиито стени са били обезглавени ръководителите на въстанието. Тук на лобното място на героите, където признателните поколения са издигнала паметник, се състоя тържествен митинг - заря.
"Тук сме да почетем паметта и да изкажем признателност на нашите предци. Това е първото организирано въстание срещу мощната империя, поробила нашия народ. То привлече вниманието на Великите сили”, привества в словото си кметът на община Белоградчик Борис Николов.
"Тези деца, които виждам сега, застанали до крепостта , тук ще водят за ръка внуците си след 50-60 години на същото това честване. Под това небе и до тази крепост, винаги ще има тържества, които да напомнят за величието на хората, дръзнали да се противопоставят на поробителите си. Те са знаели, че с въстаническия си порив, няма да свалят три континентална империя, но 10 хиляди души идват тук да оставят костите си. Те са тръгнали, за да я има България. Тук е била съсредоточена най-тежката сила на Османската власт защото България заедно с Египет е била житницата на Османската империя. Крепостта в Белоградчик е била построена и за предотвратяване на опасността от местни локални въстания. Величавото е, че тези въстаници са искали българска държава. Знаели са, че са обречени, но са искали да ги забележат. Ако 50-то лето това не става, то през 1876-та година това се забелязва. Не скалите, а Белоградчишкото въстание е чудото, величието, мъчението, страданието и триумфа на целия народ от Северозапада", каза проф. Андрей Пантев.
Заря огря небето над Белоградчик, за да напомни на жителите му, че са потомци на героични предци, дръзнали първи да воюват за своите права срещу вековен поробител и постигнали част от целите си.
