Мъж, който тича из САЩ, си спечели прозвището „истинският Форест Гъмп”, след като пробяга разстоянието, еквивалентно на 128 маратона. Патрик Суини приключи своята мисия с дължина от 3355 мили от Калифорния до Бостън за по-малко от пет месеца, преминавайки през 14 щата. 36-годишният мъж почти през цялото време е бил обут със сандали или е бил бос. По време на цялото си приключение той бе окуражаван от доброжелатели, които викаха по негов адрес „бягай, Форест, бягай”, сравнявайки го с главния герой в едноименната класика „Форест Гъмп”.
Патрик е стриктен веган и се е подсилвал по време на начинанието си с черно кафе, картофен чипс, сандвичи с фъстъчено масло и авокадо. Приключенецът от Лос Анджелис признава, че е мразил да тича като тийнейджър и е започнал да тича за здраве едва след лоша раздяла с интимна приятелка.
Преди Патрик да се реши на епичното предизвикателство, той е участвал в маратони с дължина 100 мили. „Тревожех се от травми, а и пътуването понякога беше доста тежко. Отказът обаче никога не беше на дневен ред. Когато приключи бяг едновременно тъжен и чувстах облекчение”, казва той.
Докато е бягал, Патрик се е сблъскал с всичките сили на майката природа. В Тексас той е бягал при минус 17 градуса по Целзий, като цял месец е трябвало да с бори със сняг и дъжд. През целия път обаче винаги се намират одобри хора, които да му вдъхнат кураж да не се предава. „Точах по магистралата, гол до кръста и обут в сандали. Тогава шофьор на училищен автобус отвори вратата си и ми подаде 10 долара, за да си купя нещо за хапване. Казах му,че тичам из САЩ, за да събирам пари за благотворителност. Тогава той настоя да си купя някаква храна, затова след няколко минути взех парите му и ги оставих в буркана за дарения. 10 минути по-късно спря друга кола, от която пак ми дадоха пари. По-късно пък един човек ми даде яке”, разказва Патрик.
Патрик със своето начинание събира пари за „Клуб 100 мили”, организация, която окуражава младите да ходят и тичат за здраве по време на учебната година. „Впуснах се в това предизвикателство с искрена вяра в „човечността” и тази моя любов към ближните ми бе укрепена от добротата и щедростта, с която аз се сблъсквах всеки ден на пътя”, казва още Патрик.
