Динята съдържа 6 – 12% лесноусвояеми захари, 1- 2% пектинови вещества, 1.5% целулоза, каротин, витамини – А, В1, В3, С и РП, натриеви соли, калций, желязо, магнезий и мед. Водата съставлява 80 – 92% от масата на динята в зависимост от сорта, най-високият процент сред плодовете. Динята е нискокалорична – 100 г съдържат 30 – 40 калории.
Заради високото съдържание на течности и химическия състав дините се използват в диетичното хранене (до 2.5 кг на ден) при заболявания на бъбреците, черния дроб и жлъчката, при лечение на подагра, предпазват от образуване на камъни в бъбреците и при някои заболявания на сърцето.
По съдържание на желязо дините са на едно от първите места сред плодовете и зеленчуците и се използват при анемия, а благодарение на ниското си калорийно съдържание се прилагат и в диети при затлъстяване.
Един от минералите, който човек губи с потта, е магнезият. Магнезият е важен заради мощния си антистресов ефект. Сто грама диня съдържат 224 мг магнезий. 150 грама диня покрива дневните нужди от този микроелемент. Недостигът на магнезий се проявява с крампи и спазми, нарушения на сърдечния ритъм, нервност и повишена раздразнителност.
Съдържанието на въглехидрати в динята е по – ниско от това в зеления грах, ябълките, портокалите и е почти колкото в червения касис, малината и боровинката. Това я прави подходяща храна и за диабетици, които могат да консумират диня до 200-300 грама на ден.
Тъй като динята съдържа плодова захар, която се усвоява без да изисква инсулин, не вреди на диабетиците. Дори фруктозата подобрява работата на черния дроб и заедно с това усвояването на белтъци, масти и въглехидрати.
Динята е много полезна за страдащите от подагра и от хронична бъбречна недостатъчност. Тя подпомага изчистването на токсичните продукти на пуриновата обмяна от тъканите. Затова се препоръчва и при проблеми с отделителната система.
Освен това сокът от диня може да е и приятна разхлаждаща напитка през лятото.
