Дни преди да бъде отбелязана поредната годишнина от наводнението на Враца за първи път в града под Околица пристига Лъчезар Заркин от Самоков /на снимката/. Поводът за визитата му не е случаен, а мъжът не е обикновен турист, който идва, само за да разгледа китната природа на врачанския балкан. Срещаме се край река Лева, точно където на 1 май 1966 г. водата от скъсания бент на хвостохранилището отнесла всичко по пътя си. Лъчезар носи романа на баща си, който е написан по разказите на затворници, излежаващи присъди в Стара Загора заради причиняване на наводнението във Враца.
В културното средище на китното балканско селце бе организирана среща с местните и издателя на книгата. Пред хората от Згориград Заркин разказа живота на баща си Георги Заркин и срещата му с хората, споделили му историята за ужаса през 1966 г.
Кой е той?
Георги Заркин е български политически затворник, журналист и поет, убит без съд и присъда по време на комунистическия режим в България. Роден е в село Бели Искър, Самоковско през 1940 г., в семейството на каменоделеца Атанас Заркин и домакинята Гена Заркина. След идването на комунистическата власт баща му, както и други съселяни и граждани от Самоков са убити без съд и присъда в местност Черната скала над Боровец. Георги завършил задочно кинематография, след което работил като зоотехник в Самоков и дописник на вестник „Самоковска комуна”. През 1963 г. започнал работа като фоторепортер във вестник „Земеделско знаме”. Година по-късно, през 1964 г., се запознал с Иван Тодоров-Горуня и е привлечен към организирането на преврат, целящ свалянето на Тодор Живков от власт. След разкриването на заговора и смъртта на Горуня през 1965 г., Георги разпространил позиви, призоваващи за въоръжена борба, като ги подписал от името на несъществуващата Врачанска революционна организация. За тази си дейност е арестуван и осъден 6 г. лишаване от свобода от софийския окръжен съд. Първоначално излежавал присъдата си в софийския затвор, по-късно бил преместен в старозагорския, където получил още 2 вътрешни присъди за писане на контрареволюционна литература. През 1975 г. бил в пазарджишкия затвор, където 2 години по-късно, на 8 август е убит, заради опасението на властта, че участниците в международния писателски конгрес, който е щял да се състои същата година в София, биха поискали да се срещнат със Заркин, за когото са чували, поради това, че негови стихове са четени по радио „Свободна Европа“. На 10 ноември 2014 г. е удостоен посмъртно с ордена „За гражданска заслуга“ - І степен от президента Росен Плевнелиев.
Апокалипсисът на 1 май 1966 г.
Датата била 1 май 1966 г. Всички се готвели за тържествената манифестация. Точно тогава се случило най-лошото. Потопът отнесъл със себе си 118 трупа. Над 310 семейства останали без дом от катастрофалното наводнение. 156 къщи били разрушени и отвлечени, 118 обезобразени до неузнаваемост тела, между тях на 4 деца. 2 000 били ранени. Хората от Врачанско настръхват и до ден днешен на тази дата, когато се празнува Денят на труда. Най-лошото се случило точно в часа, когато тръгнала празничната манифестация във Враца. Причината за този незапомнен апокалипсис, дошъл в дефилето на скалния масив Вратцата, е скъсан бент на хвостохранилището към оловно-цинковата фабрика в близкия рудник. Мътните талази на тонове отровна тиня хукнали от високото към града и помели всичко по пътя си. По коритото на река Лева се носели заедно човешки тела, животни, покъщнина, мебели, тухли и дървета.
В затвора
По време на престоя си в затвора в Стара Загора , Заркин се запознал с няколко лишени от свобода, осъдени за наводнението. Виновните са строго наказани – за „гибелна безстопанственост” им лепнали различни години „строг тъмничен затвор”. Именно техните истории журналистът описал зад решетките. Разказите на осъдените, Заркин побрал в 3 тетрадки. Историята, удавена в кръв и сълзи, се побира в романа, издаден от сина му Лъчезар. Вътре е преплетена историята за ужаса с една голяма, изпепеляваща любов. Продължението
Продължението
Синът на Георги Заркин - Лъчезар живее в Самоков. Завършил е висшето си образование със специалност „Социална педагогика и управление на социалните дейности“ в Софийския университет едва след промените в обществената система. Основно се занимава с издаване творчеството на своя баща. Има 3 деца и 3-ма внуци.
„Случките в романа са съвсем леко завоалирани, за да могат тези ръкописи да излязат от администрацията на затвора и да бъдат представени в съюза на българските писатели, където той се е надявал да бъде отпечатан. След известно време ги връщат с едно писмо, в което казват, че романът няма необходимите литературни качества“, разказа синът на Заркин.
Близо 4 десетилетия по-късно той се мотивирал да събере всичко това в едно и да издаде романа на баща си със заглавието „Чест“. В него са пресъздадени тезите на двамата главни герои - момче и момиче. На базата на тяхната любов се разиграва целият сюжет. Главният образ е на строителен инженер, които се издига до „герой на социалистическия труд“. Мъжът е представен, че изгражда язовир, който не е изцяло довършен, а това е именно хвостохранилището над Враца. След многодневните дъждове, които събират вода и отнасят стената, загиват над 400 човека, а заради тази трагедия той става затворник. След излизането си от зандана и срещата си със своята вече бивша любима, главният герой става монах.
