Великденският обичайно-обреден комплекс е пример за преплитане и взаимно проникване между езичеството и християнската традиция. Великден е празник, останал от предхристиянската епоха и битуващ до ден днешен в нашия празничен живот. Митологичната му същност е свързана с възкресението и точно тази същност го „сродява” с езичеството. Светът произхожда от яйцето и за това то е знак на Вселената и символ на здравето.
Боядисването на яйцата е свързано с вечността и прераждането на живота, шаренето им с разнообразието на света, а чукането с тях говори за „сблъсъка” между световете на хората, в който сблъсък „борецът” или „боракът” спечелва здраве, щастие и късмет.
В далечното минало нашите баби са боядисвали великденските яйца с естествени бои, получени от растения. Разбира се, днес никой няма да хукне да събира корени, треви и растения, за да си приготви естествени багрила.
Във времето на патриархалния бит, боядисването на яйцата е обредно-магическа практика, в която участва единствено само жената – възрастната стопанка в къщата. Традицията повелява да се боядисат във Велики четвъртък или събота в ранното утро още преди изгрев слънце. За да станат хубави яйцата, процесът е таен – никой не бива да присъства и да гледа. Затова тук, във Врачанско, докато възрастната жена се занимава с яйцата, младата булка в къщата пази отвън пред вратата, а самата врата е залостена с чивия. Първото боядисано яйце винаги е с червен цвят, получен от отвара от корени на брош или от билката червен риган, смрадлика, отвара от липов цвят. Освен в червено, перашките може да се боядисат и в жълто, получено от кукуряк, коприва или от кори от ябълка-киселка. Най-популярното средство за получаване на тъмножълт или светлокафяв цвят са люспите от кромид лук. С първото боядисано яйце стопанката прави кръстен знак върху челата на децата и после на всички членове на семейството. Това обредно действие има целебна сила и предпазна магическа мярка.
В шаренето на яйцата българката винаги е влагала своето умение, художествена дарба и е прилагала различни техники. Орнаменти от растителния и животински свят и християнски символи са изписвани с помощта на разтопен восък, църковна свещ, листа от растения. Писаните яйца във всеки дом са предназначени за гледане /от тук и поговорката – гледат я като писано яйце/, за дарове на близки и роднини, за починали и най-накрая за чукане. Перашките разкриват богатия духовен мир на народа ни, който винаги е умеел да създава красота, която да свети и огрява цялата къща. Независимо от това, че в наши дни обичайно-обредният великденски комплекс е загубил семантиката си, традицията по боядисването на яйцата продължава своя живот.
Недка Димитрова – зав. отдел „Етнография”
ЕВК ”Св. Софроний Врачански”
