"Обрат"
От космос или щъркел голям е донесен
няма трон, тук никой друг няма известен
стъпва бос, едрият пясък драска ходилата,
негова карта бяха звездите в небесата.
Зад саваната слънце залязва и става тъмнина
само вятарът свири странно в безкрайна равнина
после изгрява, излиза, изкачва се горе и гледа
вече стигна далеч, а беше просто амеба...
Със всеки изгрев, приоритета му - кожа и месо
камък е нож и чук, не разполага с длето
сухожилие, камък и пръчка, копие с остър връх
дебнеше всяка вечер, ловуваше като лъв.
Тропични валежи, пустинни слънчеви дни
в ден гръмотевичен гръм дърво разполови
оглушителен трясък последван от много искри
отражение в очите му, пламък, огън откри.
редуват се топли - студени - хладни сезони
домът пещера от стара скала взе да се рони
месец, години няколко, измина доста време
изведнъж очи в очи стоеше с човек от друго племе
два екземпляра, чужди един на друг
и двамата мислеха другия за луд
беше различен, форма,мирис и излъчване
стояха статични, никой не помръдваше
чужденецът поведе героя, самотен, с него
пред други представи го, тъй реши за редно
природа правеше правилно, тя знае своята част
обединиха се всички, въпреки видим контраст
Те на него, той на тях, размениха, каквото знаят
с трудности по-лесно започнаха да се справят
станаха дузина, образува се общество
животинска кожа тежеше, но беше облекло
Не след дълго бяха стотици хиляди
един друг вземаха житейски примери
постепенно, полека, превзеха още площ
сякаш инстинкт ги подтикна - "трябва ни вожд"
Не от век, но и не от днес се забеляза силен прогрес
съвсем скоро отглеждаха ечемик, овце и див овес
опознаха законите, земята не беше вече плоска,
построиха си сал и сами потеглиха от острова
Плаваха кратко, достигнаха земя непозната
нова земя бе като злато, за тях тя беше свята
остров след остров, откриха нов континент
човека оставя навсякъде своя патент...
Палатки от кожи, животни в огради от сено
номади неспирни бродещи, подвижно село
от костица игла до лък със стрела
инструменти, оръжия - всякакви сечива
Лодки с гребла от бамбукова тръба
изрисуваха всяка стена с гъши пера
земеделие, писменост, опитомиха дори и котки
имаха покрив, от дъжда вече не бяха мокри
Някои на изток, други на запад потеглиха
Австралия, Америка, Африка - Еврика !
достигнаха милиони, милиарди, пръснати навсякъде
всички със лични истории, както и понятие
Човека разбра, за подземните богатства
свойте закони, със силен скок взе да прескача
опъна шосета дълги, от павета безкрайни,
брадви оставят природата с белези трайни.
Всяка религия поставяше друга в беда
от там почука враждебност и световна война
войници, окопи, куршуми, дула димящи,
катранено черни потоци, вместо бистри искрящи
Сонда избагря морето в пурпурно лилав цвят
този е замърсен, но отсрещният е чист бряг !
в целия пейзаж има нещо неестествено
нещо от човека в него пренесено
сгради грамадни, внушаващи конструкции
парични банкноти, валути, златни унции
наторената почва с химикали неестествени
заличава, променя полята някога девствени
Доста напредна, издигна площадка трета
изстреля в дълбокия космос поредна ракета
сателитни сигнали обгръщат земята като въжета
всичкото сторено само за връзка с интернета
Телескопи хвърлят погледи, светлинни години
представят ни образите в рамки картини
галактики през погледа на стъклени витрини
супер нови звезди като заредените мини
Човешките стъпки на лунната повърхност
Човекът помисли, че прояви същинска мъдрост
Прекрачи възможности хиляди, но всъщност
Прояви безразсъдност...
Емил Ивайлов Тошев, 19 г., ученик в ПТГ "Н.Й.Вапцаров", Враца
