Той е на 65, а духът му един път е на млад мъж, тръгнал тепърва да търси пътя на живота си, а после на старец, който се бори да остави нещо след себе си. Така е, защото е актьор, а артистите са хората, които влизат в душите на своите герои, за да ни накарат да повярваме, че са самите тях.
Любо Бояджиев е директорът на театъра в Монтана. Той е от Ямбол, но вече в града на Огоста никой не помни това, защото е станал част от мястото, с което по странен начин го свързал животът.
Дошъл в Монтана през 1974 г. заедно с големия Иван Иванов, след като ги скъсали на последния кръг на изпитите за ВИТИЗ. Пристигнали, защото ги поканил тогавашният директор на театъра в Монтана Тодор Пройков.
Първата им вечер край Огоста завършила в полицията след бурна разпра с почерпени миньори. Отървали ги актьори от местния театър. Така Бояджиев станал част от трупата. Връзката му с големия Пройков обаче е с история. Именно той учил 10-годишния Любо как да играе на сцена преди много време в самодеен ученически състав в Сливен. Той му дал и първата роля в професионалната трупа. В далечната 1974 г. Бояджиев дебютира на монтанска сцена в ролята на Данаил в пиесата „Когато гръм удари” под режисурата на Димитър Гочев. 27 г. по-късно, през 2001 г. Любо Бояджиев отново излиза на сцената със същата пиеса, но в ролята на Попович.
„Обичам Монтана. Тук съм изиграл най-хубавите си роли. Тук са приятелите ми. Тук създадох семейство и се роди дъщеря ми”, каза Бояджиев.
От 2000 г. той е директор на театъра. Преживял е всички реформи, за да се стигне до последната, която според него съсипала всички провинциални трупи. Въпреки всичко Любомир Бояджиев се стреми да държи сцената в Монтана на ниво.
„Имам приятели, питат ме дали професията ми е директор. Не, аз съм актьор, а директор на културен институт е диагноза”, с усмивка сподели Бояджиев.
Любовта към сцената наследил от майка си - актриса в ямболския театър от средата на миналия век. Баща му бил военен и заради това преди да поеме към ВИТИЗ, Любо завършил офицерска школа в Шумен.
„Баща ми ми прости, че не станах военен чак през 1983 г. Тогава поставихме „Януари”. Взехме с тази пиеса национална награда и я играхме на сцената на Народния театър. Тогава за първи път той дойде да ме гледа”, разказа директорът.
Преди да стъпи на сцената обаче Бояджиев работил като пиротехник в студията за игрални филми „Бояна”. Негово дело са „гърмежите” в „Зарево над Драва” на Зако Хеския. Тогава се влюбил в киното. Снима се за първи път в „Сами сред вълци”.
Най-чудните герои за Любо са образите, създадени от Радичков. Играл Лазар в „Януари”, сега Бояджиев се учи да свири на тромпет, за да изиграе моноспектакъл по текстове на Радичков.
„Имах щастието лично да го познавам и заради това подхождам с голямо внимание към това, което съм кръстил с работното заглавие „Радичковиада”.
Голямата болка на директора на театъра в Монтана обаче остава сградата, където днес играе той и всички гостуващи трупи.
„Тази сграда е построена през 1975 г. От тогава ремонт не е правен. Срамувам се от зрителите, защото през зимата е студено, а през лятото ужасно горещо. Столовете са изпочупени. Сцената е изгнила, а покривът тече”, обясни Бояджиев.
За съжаление обаче сградата на монтанския театър е държавна собственост, а трупата - общинска. Това стана по времето на първото управление на министър Вежди Рашидов. Тези факти възпират общината да инвестира в ремонт, макар че за козметични реконструкции всяка година отпуска пари.
„Не може да кандидатстваме и по проект. Хванати сме в капан. Със собствени сили подменихме прогнилите дъски на сцената, за да не стане инцидент. А нашите зрители не вярвам да изпитват удоволствие, когато влизат в този салон”, коментира Бояджиев.
Въпреки несгодите той не спира на мисли за нови роли, за нови спектакли и за бъдещето на монтанската трупа.
Съжалява, че не може да отпразнува юбилея си с моноспектакъла по тестове на Радичков, но пък ще има друго специално представление. Все още не е избрал заглавието, на което ще покани всички свои приятели и най-ревностните си почитатели, за да отбележат заедно 65-годишнината му.
