Няколко месеца вече седмина врачани с големи сърца се борят за това да няма скитащи животни по улиците на града. Мечтата им е всички кучета и котки да имат домове и отговорни собственици.
Срещнахме се с Татяна Гигенска, която е член на управителния съвет на неправителствената организация „Енимал хелп Враца”. Сдружението е основано в средата на октомври м.г. Управителят на организацията учи ветеринарна медицина. Сред петимата основатели има психолог, медицинска сестра и художник, а амбициозните врачани са на възраст от 25 до 39 години. Идеята да започнат да се грижат за бедстващите животни се появила още през април 2014-а, когато намерили простреляно куче в ж.к. „Дъбника” във Враца.
„Това беше Чери, първото куче, на което помогнахме. Никога няма да я забравя. Когато я открихме беше парализирана. Прибрахме я в един апартамент. Операцията й струваше 1 300 лв. На другия ден събрахме пари от дарители и лични средства и я приеха за операция. Тя се оправи и вече от 6 месеца е осиновена в Англия”, разказа Татяна. Тя е категорична, че човек, който не е видял бедстващо животно, няма как да разбере всички, които се занимават с осиновяването на бездомни кучета и котки. Вторият по-тежък случай е парализирано куче, блъснато от кола. То също получило помощ от членовете на организацията.
„Това страшно ме мотивира. Като видяхме, че се получават нещата, решихме да направим страница във фейсбук и след това НПО-то”, допълни Таня.
Отглеждат животните в двор, на място, което пазят в тайна, заради сигурността на четириногите. За 4 месеца са успели да намерят дом на 60 четириноги, а само от централната улица на Враца, известна като „Пробива”, са прибрали и дали за осиновяване 11.
„На колкото и животни да помагаме се случва така, че ние взимаме едно куче и веднага на негово място се появява друго. Най-много от бездомните идват от лозята. Отвързват ги и те се озовават тук”, допълни Таня. По думите й осиновяванията от страната и чужбина са 50/50. Най-отзивчиви са семейства от Англия, Швейцария и Германия. В България пък най-често осиновителите са от Варна и Стара Загора. Повечето осиновители, готови да приемат животни, организацията открива чрез споделяния във фейсбук. След това от тях разбират и други хора, които също проявяват интерес. Въпреки че изпращането на куче в чужбина е намиране на дом за едно бедстващо животно, процедурата отнема много време.
„Едно организиране на пътуване се проточва около месец. Животните трябва задължително да са ваксинирани и да са с чипове. След това се съобразяваме с превоза и така процедурата се удължава във времето”, допълни Таня. Тя разказа, че интересът към българските животни идва и от там, че в другите страни породистите кучета са много скъпи, докато в България не е така.
„Там са много стриктни и те са доста по-отговорни към отглеждането на животни”, казва Таня. Тя смята, че много хора у нас са безотговорни, затова има и толкова много кучета по улиците. Пък и никой не упражнявал чак толкова строг контрол върху собствениците. При осиновяване на животно от неправителствената организация се прави договор, в който пише, че собственикът взима животното и ако възникне проблем, трябва да го върне. Кучето трябва да се регистрира в 7-дневен срок. Ако човекът има желание да го кастрира, организацията съдейства за безплатна процедура.
В момента в двора на „Енимал хелп Враца” има 40 кучета и 4 котки. Доскоро в него са се отглеждали и шестте бебета на овчарката Шана, а от малките й са останали само 2 кученца. Открили я около врачанското село Згориград. Животното било собственост на овчар, който починал и след това никой не поел грижата за него. Проявява агресия единствено към мъже, а Таня си го обяснява с факта, че Шана е бита с прътове и лопати точно от представители на силния пол.
От групата познават добрите осиновители по реакциите на животните при първата им среща. Таня обясни, че има и много хора, които са връщали, защото не са усетили връзката между човека и животното.
Въпреки че мъжете се определят като по-силния пол, според Таня голяма част от тях са по-състрадателни от жените.
„Мъжете са също толкова състрадателни към животните, колкото и дамите, но не си го признават. Дори има един бизнесмен от Враца, на когото много разчитаме”, обясни Таня, но беше категорична, че ще запази името му в тайна. Според нея хората на средна възраст най-често отварят сърцата си и правят дарения. Помагат им и много деца, които искат да организират свои инициативи за събиране на дарения.
Надеждата на седмината ентусиасти е един ден да няма скитащи кучета по улиците.
„Така хем врачани ще са спокойни, хем кучетата няма да страдат. Нито на хората им е приятно да са около тях, нито пък на животните да скитат. Стъпките към това са масова кастрация, солени глоби и санкции на безотговорните собственици”, заяви Таня. Според нея причината за агресията към животните не е само бедността на хората.
„Това е въпрос и на съзнание. Българинът е забравил душата си някъде. Затворил се е и мисли само за себе си. Всеки човек, който иска да гледа животно, трябва да осъзнае, че взима живот, не играчка”, категорична е Таня.
