Съдия Миглена Раденкова е завършила висшето си образование в ЮЗУ „Неофит Рилски“ в Благоевград. Има над 16 години юридически стаж като юрисконсулт, съдия и съдия по вписванията. Над 9 г. от професионалната й кариера са в органите на съдебната власт. От 12 февруари е избрана за административен ръководител на врачанския районен съд.
Съдия Раденкова, информационният повод за това интервю е, че вече оглавявате районния съд във Враца. Какво ви мотивира да се кандидатирате за административен ръководител?
Длъжността определено не е лека. Знаете, че аз бях и единствения кандидат за председател на врачанския районен съд. За съжаление трябва да кажа, че има много обявени конкурси, за които дори няма кандидат. От една страна това говори за голямата отговорност, която стои на плещите на председателя, нуждата за отдаденост към работата, но и за стреса и напрежението, които възникват в хода на работата. Моят личен мотив да се кандидатирам за административен ръководител бе това, че исках да изляза по някакъв начин от зоната на комфорта. Исках да правя повече неща и да научавам нови такива.
Предвиждате ли смяна на заместниците си?
Екипът, с който смятам да работя е този, който и досега е участвал в управлението на врачанския районен съд. Смятам, че колегите са компетентни и отговорни и могат да се справят с поставените задачи и цели за надграждане. От друга страна по този начин ще се постигне и една приемственост в съда.
Какви са задачите, които вие поставяте пред себе си?
Смятам да заложа на добрите основи и практики, които са постигнати до момента при управлението на съда и да продължа да надграждам. На този етап смятам, че не са нужни някакви кардинални промени в работата и организацията на съда. За мен най-важното нещо е да мотивирам съдийския състав, защото се забелязаха едни наченки на демотивация. Всичко това е вследствие на тази дългогодишна натовареност при работата им. Врачанският районен съд е на шесто място по натовареност сред съдилищата в областните центрове. Намаляването на тази натовареност за всеки съдия ще предостави възможността за още по-качествено правосъдие, обучение и усъвършенстване на работата на всеки един от колегите. Всеки съдия ще може да подложи делото, което трябва да реши, на един по-задълбочен анализ при изготвяне на съдебния акт.
Има дела, към които обществения интерес е по-висок. По някакъв начин, вие като председател, ще поставяте ли тези процеси на наблюдение?
За мен всяко едно дело е от изключителна важност, защото между кориците му стои човешка съдба. Всеки процес е важен, както за страните, така и за самия съдия, който трябва да го разреши. Действително има дела, към които общественият и медийният интерес е по-висок. Ще се интересувам от тях, но по никакъв начин няма да бъде с цел да контролирам работата на съдията-докладчик, а още по-малко да указвам влияние върху неговото решение при изготвянето на съдебния акт.
Смятате ли, че има начин, който да повиши доверието към съда сред обикновените граждани?
Нужно е да се намери някакво решение на това, тъй като хората са прекалено предубедени към съдебната система. Трябва да се организират повече инициативи, които да покажат работата на магистратите. Ние сме отворени и комуникативни. За всеки един от колегите мога да кажа, че е откликвал и помагал на гражданите когато не са били наясно с даден въпрос. Например гражданските съдии, които всеки ден дават дежурства, ежедневно обясняват какви документи са нужни на хората, които идват в съда без предварителна подготовка. Разясняват им всичко, което ги интересува. Явно самите граждани не са добре информирани, а е нужно. В интернет страницата на врачанския районен съд има всички бланки, които биха били нужни на един обикновен човек, който ще има претенция. Не се изискват никакви по-специални знания и умения. Тепърва предстои да обсъдим конкретни действия, които да популяризират същинската работа на съда. В момента работим по няколко стажантски програми и проекти с училища от Враца, което също допринася за информираността най-вече сред младежите, което е важно за нас.
Какво виждате в очите на хората, които идват в съдебна зала?
Ние сме малък град и хората се познават малко или много. Познават повечето от нас поне визуално. Всеки ден ние се изправяме не само пред хората, но и пред техните проблеми и съдби. Проблемът на всеки човек е изключително важен за самия него, но хората трябва да търсят и разумен начин за разрешаване на проблема, когато става въпрос за междуличностни отношения, а не винаги да се стига до нас. Смятам, че това има как да стане когато един човек знае своите права и задължения и се отнася с другите така, както иска да се отнасят с него. За съжаление тежкият живот на хората сякаш не им позволява да водят такива разговори помежду си и да разрешават тези проблеми. Винаги съм се опитвала в съдебна зала да приканя хората към компромис. Всеки трябва да се замисли какво ще спечели той, а не това какво ще спечели противника му и да разсъждава от своя гледна точка.
Смятате ли, че е нужна реформа в съдебната система?
Реформа определено е нужна, но не само в съдебната система, тъй като тя е част от целия държавен апарат. За да бъде ефективна реформата, трябва да има такава във всички държавни институции. Кариерата ми в съда, която е вече 15 години, ми позволи да направя равносметка за себе си по този въпрос. Категорично мога да заявя, че реформа в съда има и тя не е малка. Доста неща се промениха за цялото това време. Вече са много повече задълженията на съдиите, подобри се ефективността и управлението. Назначението на магистратите и служителите става по различен и прозрачен начин. Повиши се и квалификацията на всички съдии в областта на правораздаването. Съдът, като институция, вече е много по-достъпен и за гражданите. Приеха се и нови закони – граждански-процесуален кодекс, наказателно-процесуален кодекс и административно-процесуален кодекс, изцяло нов семеен кодекс, както и законът за правната помощ, който регламентира равен достъп до правосъдие на всички граждани. Не трябва да забравяме и изграждането на административните съдилища, както и на специализирания наказателен съд и прокуратура, което смятам, че никак не е малко. Съдебната система е функционирала през всичките тези години и доста неща са постигнати.
Доста често хората правят асоциацията между магистрат и корупция. Смятате ли, че имат основание?
Въпросът с корупцията е преекспониран. За съжаление корупция има, но тя е в цялото общество. След приключване на едно дело задължително поне една от страните е недоволна от постановения съдебен акт. Всеки, който е неудовлетворен от съда, пречупва това през призмата на корупционната практика. Мога да кажа, че в съда работят достойни и отговорни хора, които безпристрастно и почтено си вършат задълженията. Наличията на изключения от това правило не следва да хвърля сянка върху всички съдии и съдебната система като цяло.
Вас лично обиждало ли ви е това, че свързват професията ви с корупция?
Обиждало ме е, защото независимо за какво се отнася коментарът, аз го приемам лично, защото не съм такъв човек и познавам добре колегите, с които работя. Никой не би си заложил името, авторитета, образованието и кариерата за нещо подобно. Критика винаги има. Ще има и подобни коментари, но както вече казах, една от страните в повечето случаи е недоволната. За съжаление доволните не дават гласност, че делото е разгледано своевременно и обективно, че им е помогнато за проблема, който са поставили пред съда.
Какво ви накара да започнете да учите право?
Аз съм чисто практичен човек, а правото смятам, че дава възможност за практикуване на една широка палитра от професии. Човек винаги има възможност, дори и в аспекта на предизвикателството, да започне нещо ново. Това беше една от причините да започна да изучавам право преди години.
Имахте ли амбицията да станете съдия?
Амбиция не, но определено ми харесваше професията. Имам вътрешно изградено чувство за справедливост.
Спомняте ли си какво беше първото дело, което ви бе възложено като магистрат?
Делото не беше едно, а бяха доста, защото поех състав на колега, който напусна. До ден днешен си спомням първото решено. Беше доста сложен житейски казус. Ставаше въпрос за делба на семейно имущество след развод. Това, а и много други дела, поставят въпроси, върху които човек трябва да се замисли и да потърси отговор, чисто човешки. Какво ни кара да променим отношението си един към друг? Защо от любов започваме да изпитваме омраза към даден човек и да искаме да му навредим? Хората се карат без да са потърсили възможност да решат съвсем цивилизовано проблема между себе си.
Какво пожелавате на себе си и колегите си?
Пожелавам на себе си и на колегите ми от врачанския районен съд най-вече здраве, лично щастие и професионални успехи! Желая им много амбиция и късмет!
