На 8 март 1935 г. в Токио умира кучето Хатико, чакало 9 г. всеки следобед на гарата да се завърне мъртвият му стопанин. То се е превърнало в символ за вярност и преданост в Япония.Кучето Хатико, порода акита-ину, идва на бял свят на 10 ноември 1923 г. в японската префектура Акита. Фермерът решава да подари кутрето на професор Хидесабуро Уено от Токийския университет. Новият му стопанин му дава име Хатико (осмият).
Когато Хатико поотраства, той навсякъде следва стопанина си. Професорът всеки ден отива в града на работа, затова кучето го съпровожда до входа на гара Сибуя, а след това в 15 часа отново се връща, за да го посрещне.
На 21 май 1925 г. професорът получава инфаркт в университета. Лекарите не успяват да му спасят живота и той повече не връща вкъщи. Хатико, който в този момент е на 18 месеца, в този ден така и не дочаква стопанина си, но започва да идва пред гарата всекидневно, търпеливо чакайки до късна вечер. Нощува под навеса на външния вход на професорския дом.
Независимо, че са направени много много опити кучето да бъде приютено в дома на приятели и роднини, то неизменно продължава да се връща на гарата. Местните търговци и железничари хранят Хатико, възхищавайки се на неговата настойчивост.
Кучето става известно в цяла Япония през 1932 г. след публикувана в един от най-големите вестници на Токио статия „Предано старо куче очаква връщането на стопанина си, умрял преди седем години”. Историята покорява сърцата на японците и на гара Сибуя започват да пристигат любопитни с цел да видят кучето.
Хатико идва на гарата в продължение общо на 9 г. до смъртта си на 8 март 1935 г. Мъртвият Хатико е намерен на улицата недалеч от гарата. Открит му е рак последен стадий и паразитни червеи в сърцето (Dirofilaria immitis). След смъртта му, поради получения голям обществен резонанс, в Япония е обявен ден за траур.
На 21 април 1934 г. на Хатико приживе е издигнат паметник, на чието откриване кучето лично присъства. По време на Втората световна война паметникът е унищожен – неговият метал е употребен за военни нужди. Но Япония не забравя кучето и след края на войната, през август 1948 г., паметникът е възстановен. Сега статуята на Хатико край гара Сибуя е място за срещи на влюбени, а самият образ на кучето става в Япония пример за беззаветна любов и вярност.
Останки на Хатико са запазени във вид на препарирано чучело в Националния музей на науката в Токио. Друга част от останките на кучето са кремирани и погребани на гробището Аояма, район Минато-ку, в Токио. На него е отредено почетно място на японското виртуално гробище за домашни животни. Освен това всяка година се провежда Хатико фест – поклонение на паметника на Хатико, известен в цяла Япония.
/По материали в интернет/
