Димана Георгиева е баскетболна националка на България и състезател на втородивизионния италиански Брони, където се представя отлично и е начело в реализаторската листа на отбора. През кариерата си 188- сантиметровият център е играла за германския Донау Рийз, италианските Приоло, Рагуза, Помеция, както и за родния Монтана 2003.
В българските медии има добри отзиви за представянето ти зад граница. Как виждаш ти нещата?
В някои от мачовете имах добри изяви, но определено искам това да бъде постоянно. Желая да съм константна в представянето си.
Освен в родното първенство си играла и в Италия, и Германия. Какво е нивото в чужбина сравнено с това в България?
В Италия и Германия конкуренцията е много по-голяма, отколкото в родното първенство. Нивото е по-високо и има повече отбори, които са равностойни.
Свикнала ли си вече с адаптацията в друга страна или имаш проблеми?
Първата година ми беше доста трудно, особено с езика, защото не знаех италиански. В момента се чувствам много добре. Освен, че научих езика, свикнах с манталитета на италианците.
Кои са предимствата и недостатъците на това да играеш зад граница?
Със сигурност най-големият недостатък е, че си далеч от семейството и родината. Но това пък, по един или друг начин калява характера и те изгражда като личност.
Видях клип, от тренировка на Брони, на който много се забавлявате. Настроението в отбора явно е на ниво?
Да, имаме изграден доста силен колектив. Подкрепяме се постоянно и винаги опитваме да се забавляваме на игрището.
Договорът ти изтича в края на годината. Къде мислиш да продължиш кариерата си?
Първо искам да завърша сезона тук. В момента се чувствам добре в Брони и нямам по-дългосрочни планове. Мисля ден за ден. Предполагам, че като завърши шампионатът ще имам по-ясна представа къде ще продължа.
