Младен Цолов е от Враца. Завършил е математическата гимназия в града. Има три висши образования. Първото е за инженер по селскостопански машини във висшето техническо училище в Русе. След като започва търговия с продукти за растителна защита, той вижда необходимост да получи и агрономическо образование. Така завършва и аграрния университет в Пловдив със специалност „Растителна защита”, а магистратурата му е по „Маркетинг и реклама” към УНСС.
Основната му фирма е „Генерал Агрохимикали“, създадена през 1990 г. за търговия с продукти за растителна защита, торове и семена. Фирмата извършва не само доставка, но и пълни консултации на земеделските производители. Съдружник е и в земеделска фирма „АТМ Агро“, отдадена на производство в сектора.
Г-н Цолов, какво е състоянието на зърнопроизводството в България и какво се промени с годините в земеделието?
Земеделието се е променило много, макар че основите са си едни и същи още от времето на социализма. Тогавашните техники за работа сега вече са пречупени през призмата на новите технологии и с годините навлизат все повече подобрения. Всъщност, основните промени са в добивите. Това е така, тъй като се предлагат по-качествени продукти за растителна защита от страна на големите компании на пазара. Прилага се и по-интензивно торене. Когато производството е разделено на по-малки обекти, хората успяват по-добре да се погрижат за своите полета. Така през социализма 300 кг/дка пшеница се считаше за добър добив. Сега добив под 450-500 кг/дка се брои за провал. Същото се отнася и за царевицата. Преди се смяташе, че 500 кг/дка при неполивни условия е достатъчен добив, а днешното схващане е, че трябва да се добива поне по 800 кг/дка. Много от земеделците получават и по 1 тон. Това важи за почти всички култури.
Искате да кажете, че производството сега е много по-голямо отколкото по времето на социализма? Мит ли е разрухата в земеделието?
Относно зърнопроизводството мога да кажа, че в първите десетина години от прехода имаше голям срив. След разбиването на плановото стопанство имаше голям период, когато развитието в този сектор беше трудно. От 2000 г. насам нещата се подобриха значително и производителите в бранша получиха сигурност.
На какво се дължи тя?
Голямо влияние оказа политиката на Европейския съюз за субсидиране на площ. Друг положителен фактор бяха и двете програми за закупуване на техника. Първо беше САПАРД, а след това тази за развитие на селските региони. Очаква се да бъде открита отново през новия програмен период от 2015 г. до 2020 г. с възможност за закупуване на техника и подобряване на конкурентноспособността на земеделските стопанства. Тези програми на ЕС допринесоха съществено за качественото подобряване на земеделските фирми и за добрата им среда за развитие. Ако ги нямаше субсидиите, трудно щяха да се появят тези условия.
Печелят ли производителите от субсидиите?
През последните години рентите се повишиха доста. Така повечето от тези пари отиват за раздаването на средства на собствениците. На някои места даже рентите са доста по-скъпи и субсидиите не ги покриват изцяло. Много често те покриват и загубите в производството. За други пък идват като допълнителен доход. Зависи кой как е направил стопанството си. Въпреки всичко, субсидиите допринесоха много за нашата стабилност. Земеделците се чувстват спокойни, че поне тези пари ще постъпят като приход. Те са добре дошли за всички.
Как се отнася държавата към сектора?
Отнася се с грижа към земеделските стопани, но има какво да се подобри. Имам опит, тъй като с един колега сме съдружници във фирма „АТМ Агро“, която обработва земя. Имам преки наблюдения над процесите и защото членуваме във врачанския клон на асоциацията на зърнопроизводителите в България. Ние намерихме начин да осъществяваме диалог с органите на държавата. Така идеите, които имаме за развитие, получават по-голяма чуваемост. Всъщност, търканията с държавата идват точно при по-малка чуваемост и пропуски в информацията.
Какво смятате за назряващия конфликт от изискванията за нивомерните системи на цистерните?
Има напрежение около нивомерните системи за нашите цистерни, в които съхраняваме горивото. Ние земеделците не сме тези, които правят измами с акцизи и ДДС. Това е дело на разни други субекти – съвсем различни хора и престъпни организации. Ние се грижим за земята и отглеждаме зърно. Нашето стопанство например разполага с 2 големи трактора, които имат 300-литрови резервоари, 2 с по 700 л и още 6 машини със 100-литрови. Базата ни е в село Вировско и се намира на 30 км от най-близката бензиностанция. Не можем да разкарваме тези огромни машини до там, за да ги зареждаме. Самата цистерна, която имаме ни върши страхотна работа. Има уред, който отчита разхода на гориво, зареждат изключително и само машините. Сега трябва да сложим нивомерна система, която е много скъпа. Възможно е да се окаже, че и цистерната не отговаря на определени изисквания и да се намери още нещо за доизкусуряване. През това време ще сме изхарчили много голяма сума безрезултатно. Ние сме по-голяма фирма и можем да си позволим да дадем тези пари и да се опитаме. Но има много малки стопанства, които не биха могли да изплатят този разход в следващите няколко години. Не си струва да ни налагат тази промяна и затова се борим това изискване да отпадне.
Има ли други проблеми в бранша?
Появяват се проблеми с очертаванията за новите субсидии. Надявам се колегите да се справят. Въведена е промяна и заявяваните площи за подпомагане трябва да се подават само по правно основание. Това означава, че ако някъде земеделците не са се разбрали добре, няма да могат да поискат подпомагане.
Неясно е и новото изискване за екологично насочени площи. На практика едната част на финансирането ти е гарантирана, а другата получаваш, ако си изпълнил дадените изисквания. Те обаче са много трудни и все още не са напълно изяснени. Накрая ще се спрем на най-простото и сигурно решение – да оставим площите на угар. Това значи да се лишим от добив от тях. Това са около 5%, които макар и да не звучат мащабно, всъщност са доста. За нас това означава около 1 000 дка. За тези земи хората искат рента, освен това трябва да полагаме грижи за тях, за да не буренясват.
Третият назряващ проблем е свързан с горивото без акциз, което ни даваха, каквато е практиката в цяла Европа. Предишното правителство измисли вариант с ваучери, който макар и сложен, работи. Сега се говори, че решението ще бъде отменено. Не се приемат и нови заявления за тази година.
Създадоха ли проблеми непрестанните валежи през миналата година?
Преовлажнените почви създават огромни проблеми. Има много предизвикателства и няколко неизвестни пред производителите. На много места стопаните не са успели да изорат. Структурата на почвата на тези площи, които ще се изорат сега напролет, няма да е в идеално състояние и може да се получи недобро поникване. През есента на места не бе засята и пшеницата. По мое лично наблюдение поне 40% от предвидените места не са засети. Толкова много валежи паднаха, че нямаше подходящо време да се засее. Врачанско пострада доста.
Това ще доведе ли до зърнена криза?
В България никога не може да има зърнена криза, защото ние произвеждаме толкова много зърно, че 70% от него се изнася. Най-вероятно тази година износът просто ще е по-малък. Хляб ще има със сигурност.
Какво очаквате от пролетната кампания?
Пролетната кампания ще е много тежка, защото незасетите площи трябва тепърва да бъдат изорани, а след това засети. Производителите трудно ще се справят със сроковете.
Как вашата фирма помага на зърнопроизводителите?
Ние разполагаме с екип от квалифицирани специалисти агрономи, които непрестанно консултират нашите клиенти и приятели земеделски производители. Държим всички в течение с най-новите постижения на науката, предлагани от най-големите световни компании. Предлагаме висококачествени семена, торове и продукти за растителна защита. Ние доставяме продуктите на гиганти като „Байер“, „БАСФ“, „Агрия“. Работим с торови предприятия като „Екофол“, „Неохим“ и други български и румънски заводи за азотни торове. Партнираме си със семенарските компании „Еуралиус“, „Пионерс“, „Синджента“, „Лимагрейн“. Снабдяваме земеделците с най-качествените семена в световен мащаб.
Нашият екип може да даде индивидуален съвет на всеки производител според това къде се намира земята му, каква е почвата. Можем да препоръчаме най-подходящите сортове, да информираме нашите приятели кои са най-добрите продукти за растителна защита, които могат да употребяват и как да ги използват, за да постигнат възможно най-високи добиви. Обясняваме как същевременно да опазят почвата и водите екологично чисти.
Ние сме на разположение за всеки производител. Ще му подадем ръка, за да извървим заедно целия процес и да постигнем максимални резултати.
Как започнахте годината?
Нашата фирма навърши 25 г. от създаването си. Отпразнувахме юбилея подобаващо в компанията на своите приятели и партньори с богата артистично-музикална програма.
Проведохме семинар във Вършец, в който запознахме производителите всички наши партньори с актуалните продукти за растителна защита, както и със селекцията на хибридни семена на най-големите световни производители. Срещата беше изключително ползотворна и полезна за всички.
Смятате ли, че ще се справите успешно с предстоящата тежка година?
Разбира се. Очакваме една успешна година, макар и да започна трудно. Все пак наличието на по-голяма влага може да има и положителна страна. Тя предразполага достатъчно добро развитие за пролетните култури. Дано всички успеят да ги насеят навреме с добри семена. Важно е и растителната защита да е на ниво, защото от влагата могат да се развият доста болести. Пшеницата се развива добре и трябва да бъде опазена. Мисля, че сезонът ще бъде успешен.
