За първи път руската общност във Видин представи народния празник „Масленица”. В събота руснаците в крайдунавския град спретнаха невероятна веселба с много песни, частушки, танци и традиционни за руската кухня ястия. Гостите опитаха от кулинарните изкушения и прeсъздадоха обичая, с който се гони зимата. Участниците в ритуала изгориха сламено чучело, олицетворяващо отиващата си зима. По традиция те са прощаването с него е с шеги, песни и танци.
„Надяваме се празнуването на „Масленица” във Видин да стане традиционно”, коментира председателят на руския клуб Елена Тодорова. Тя допълни, че идеята да се представи празникът е всички видинчани и гости на града да се запознаят с един от руските обичаи.
Той символизира изпращане на зимата и посрещане на пролетта. В деня на изгарянето на куклата се изпълняват народни песни, гостите се черпят с блини /палачинки/ и пирожки. Обичаят е наследен от езическите времена. Православната църква включила „Масленица” към списъка със своите празници, като го нарекла Сирни заговезни или Безмесна седмица, защото се пада в седмицата, предшестваща Великия пост.
Във всеки един от дните от седмицата, преди „Масленица” се извършва определен ритуал. В понеделник е посрещането на празника, във вторник се поставя начало на веселите игри, в които участвали моми и ергени. Срядата се нарича „лакомница” и тогава се хапват вкусни неща. В четвъртък започва гоненето на зимата и подготовка за голямата празнична трапеза. В петък пък се ходи на гости на тъщата. Съботата е наречена „зълвини седенки”, а в неделя е денят за прошка.
„При тъщата гостите ходят на блини. А зълвите пък ги посрещат с пирожки, богати трапези и любов. Яде се месо, млечни продукти, масло и най-вкусното, което обичаме. Все пак най-важни от ястията са блините, защото те са символ на слънцето. По традиция в тях се слага кайма, картофи с лук и гъби. Също така сирене и сладка извара. Второто, което задължително се приготвя е пирог и пелмени”, коментираха майсторките празничните вкусотии. Обичаят включва и дърпане на въже и състезание за скачане с чували и други игри.
В продължение на много векове обичаят запазил характера си на народно веселие. Всички традиции са насочени към това да се прогони зимата и да се пробуди природата от сън. Празникът се посреща с хвалебствени песни на заснежени хълмове. Символ на „Масленица” e сламено чучело, облечено в женски дрехи, заедно с което се веселили, а после запазват или изгарят на огъня заедно с блин, който чучелото държи в ръка. Блините се пекат всеки ден, но най-много в четвъртък и неделя. Традицията за приготвянето им в Русия идва още от времената на преклонение пред езическите богове. Именно богът на слънцето Ярило е молен да прогони зимата, а кръглият изпечен блин, много прилича на лятното слънце. По традиция, всяка стопанка има своя специална рецепта за приготвянето му, която се предавала от поколение на поколение по женска линия. Той се приготвя основно от пшеница, елда, овес, царевично брашно, добавяли им пшенична каша, картофи, тиква, ябълки и сливи. В Русия съществува обичай, които повелява първият блин винаги да е за упокой. По правило той се дава на бедните за помен на всички починали или се поставял на прозореца. Ядат се от сутрин до вечер със сметана, яйца, хайвер и други вкусни подправки, като се редуват и с други вкусни ястия. Цялата седмица е известна като „честна, широка, весела, боярска - масленица, госпожа Масленица“.
И до днес всеки ден от тази седмица има свое наименование, което е свързано с това, какво трябва да се прави през него. В неделята преди празника по традиция се посещават роднини, приятели, съседи, а също се канели гости. Понеже в масленичната седмица не трябва да се яде месо, последната неделя преди „Масленица” се нарича „месна неделя“, когато тъстът кани зет си „да дояде месото“. Когато започва обичаят с изгарянето, сламеното чучело се слага в центъра на огъня и всички се прощават с него с шеги, песни и танци, като ругаят зимата заради студа и зимния глад и благодарят за веселите зимни забави. Когато изгори, започва финалната празнична забава – младежите да прескачат огъня. С тези състезания по ловкост завършва празникът. Прощаването с „Масленица” завършва през първия ден на Великия пост – чистия понеделник, който се смята за ден на очистване от греха и блажната храна. През чистия понеделник задължително се къпят в баня, а жените мият посудата, за да я очистят от мазнините и блажните остатъци. Празникът във Видин завърши с българско хоро.
