Доктор Румен Стефанов е завършил медицина в София през 1986 г. Специализирал е вътрешни болести, а по-късно гастроентерология и диететика. От 1995 г. до октомври 2004 г. е бил началник на отделението по гастроентерология и токсикология при Многопрофилна болница за активно лечeние „Христо Ботев” АД във Враца. От март 2005 г. е началник на отделение по онкологична гастроентерология към „Комплексен онокологичен център” във Враца.
Според последните статистики за хората с рак България е на първо място в ЕС по смъртност от злокачествени заболявания. Какви са вашите наблюдения за болестта в област Враца?
Моите наблюдения са субективни усещания и те могат да се различават от статистиката. Смятам, че статистическите данни са най-обективни, въпреки, че и в статистиката има условности.
Заболяемостта от злокачествени заболявания в България е по-ниска от средната за Европа, но същевременно България, Естония, Латвия, Литва, Полша и Словакия са страните, в които болните от рак живеят най-малко. У нас едва 29% от мъжете с рак успяват да живеят 5 години с болестта. При жените данните са малко по-оптимистични. Релативната 5-годишна преживяемост на пациенти със злокачествени заболявания в България е 40.2% и е по-ниска от средната за Европа – 54.6%. Картината за област Враца не е по-различна. Стандартизираната заболеваемост и смъртност от злокачествени новообразувания /на 100 000 души/ за Враца са малко над средните за страната /заболеваемостта е най-висока в Русе и най-ниска в Кюстендил/.
Увеличават ли се раковоболните и каква е причината, ако данните показват точно това?
Да. Забелязва се тенденция раковите заболявания да се увеличават. Един немаловажен фактор за това е обстоятелството, че регистрацията на болните става все по-обхватна и все по-точна. В България тя е задължителна от 1952 г. Съществува национален раков регистър и 13 регионални, функциониращи на територията на комплексните онкологични центрове, какъвто е нашият във Враца. Без да има претенции, че всички болни от рак се регистрират, единици от тях не попадат в регистрите. Това са болни, които се оперират в условията на спешност в по-малки болници и скоро след това почиват или пък оздравяват, но са възрастни, самотни и няма кой да ги отведе до КОЦ, за да бъдат диспансеризирани и да продължи проследяването им и комплексното им лечение.
Ракът днес убива повече хора отколкото маларията, туберкулозата и СПИН взети заедно. Фактическата заболяемост и смъртност от злокачествени новообразувания нараства и при двата пола. Стандартизираната заболяемост се увеличава средногодишно с 1.7% при мъжете и с 1.5% при жените. При стандартизираната смъртност не се установява статистически значимо изменение и при двата пола. Населението застарява, а ракът с възрастта нараства.
За Врачанска област регистрираните злокачествени новообразувания за последните 5 г. относително варират, като годишно се водят в регистъра общо от 7 561 за 2011 г. до 8 705 за 2010 г., а в годините до 2014 г. цифрите са междинни. През 2014-а новооткритите със злокачествени новообразувания възлизат на 801, а през 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. са съответно 967, 891, 989, 964. Най-много болни с рак на храносмилателните органи са новорегистрирани през 2012 г., а най-малко през 2011 г. За Врачанска област честотата на новорегистрираните от рак на стомаха леко се увеличава в сравнение със световните и национални статистики, а ракът на правото и дебелото черво леко намалява. Интензивната ни дейност по отстраняване на предраковите заболявания на дебелото черво /полипи/ през годините основно след 2005 г. дава своите положителни резултати. По стандартизирана заболеваемост от рак на дебелото черво по области Враца е на 5-о място, а по смъртност е на 23-о място, т.е. болните с рак на дебелото черво във Враца живеят по-дълго от тези в други области.
От болните кои преобладават - жените или мъжете, хората от селата или градовете?
Статистиката посочва, че от онкологично болните по полова диференциация преобладават мъжете, което е моделирано от повечето рискови фактори, с които се сблъскват /контакт с професионални и битови канцерогени, на първо място – тютюнопушене и др./ Ракът на белия дроб е най-честото злокачествено заболяване при мъжете, а при жените е ракът на млечната жлеза.
Ставаме свидетели на все повече кампании за помощ в борбата с рака при малки деца и тийнейджъри. Рязко ли падна възрастовата граница на жителите на региона, които заболяват от рак?
На всеки 3 минути 1 дете умира от рак някъде по света. При децата на възраст от 0 до 14 г. преобладават онкохематологичните заболявания и тези на централната нервна система. При подрастващите и млади мъже най-чест е рака на тестиса, а при жени – отново ракът на млечната жлеза. Едва 60% от българчетата до 14 г., при които е открито раково заболяване, успяват да навършат пълнолетие. За сравнение, 80% от връстниците им в Западна Европа успяват да пораснат с болестта. Възрастовата граница не пада. Просто има видове рак, преобладаващи за определен възрастов обхват.
Един от най-често срещаните въпроси в интернет например е дали ракът е наследствен.
Да, има форми на рак, които са фамилно, наследствено, генетично детерминирани. За пример в гастроентерологичен аспект това са фамилната аденоматозна полипоза – едно заболяване, което се представя с хиляди полипи на дебелото черво, които са с висок раков потенциал, т.е. носителят се разболява от рак във възрастта около 30 г., а това е сериозна беда. Наследственост е установена и при други видове рак.
Грижим ли се достатъчно за здравето си и знаем ли как да открием първите симптоми? Вие какво бихте препоръчали?
Средностатистическият българин не се грижи за здравето си. Той го пренебрегва. И има простичко обяснение за това. На нашенеца животът му тежи, поради което той не го цени. Когато получи и почувства симптоми, които ние наричаме алармиращи, той обичайно не се стряска и ги неглижира, подценява ги, докато рухне. А тогава е обикновено късно. Ако проведем анкета и попитаме хората кое е най-ценното, вероятно почти всички ще отговорят, че това е здравето. И парадоксът е, че също когато става въпрос за здраве хората трудно отделят време и пари. По-богатите могат и значителна част от тях осъществяват профилактични прегледи в много направления и като цяло те са по-здрави, защото редица заболявания се установяват по-рано и се лекуват по-ефективно.
Имал съм публикации относно т.нар. алармиращи симптоми при онкологични заболявания. Част от тях са анемията, загубата на апетит, необяснимото понижение на телесното тегло, засядането на храната при преглъщане, подуването на корема, черните изпражнения и кръвта в тях. Искам, обаче, да подчертая, че тези симптоми се срещат и при редица неракови заболявания. В случая целта е да се запознаят четящите с тези симптоми и ако ги имат своевременно да потърсят специалист. Това послание, обаче трудно достига до статистически значима част от хората и крайният резултат е скромен. Чудесно би било, ако медиите по-активно и по-обемно запознават чрез съответните специалисти читателите си с проблема за ранна диагностика на рака.
Освен профилактични прегледи, какъв е другият начин за предпазване от рак?
Профилактичните прегледи са една от най-резултативните практики. За да са по-ефективни те, трябва да се формулират рисковите групи за определени злокачествени новообразувания и те да се подложат на активен профилактичен преглед. Откриването на предракови новообразувания и отстраняването им ни предпазва от рак. За пример можем да дадем полипите на дебелото и правото черво, които в професионалната ни практика премахваме ежедневно, т.е. премахваме заплахата от рак, потенциалния рак. Пример може да се даде и с лечението на Хеликобактер пилори – бактерии в стомаха, определени като рисков фактор за рака. Риск за рак на черния дроб пък са вирусите на хепатит В и С. т.е. носителите на тези вируси, трябва да се проследяват на 6 месеца, за да се открие навреме и лекува ефективно. Другите начини за предпазване е здравословният начин на живот, колкото и да звучи като лозунг от не съвсем близкото ни вече минало. Здравословният начин на живот във всичките му направления: пълноценно и рационално хранене, въздържане от злоупотреба с алкохол и тютюнопушене, хигиена на труда /например използване на лични предпазни средства при работа с канцерогени – вещества, които са известни, че предизвикват рак като азбест, афлатоксин от плесенни гъби, нитрозамини от азотните торове, бензпирени от пушека, пероксид при загряване на растително масло, диоксин при изгаряне на битови отпадъци и др./
Колко време може да живее човек с рак, без да разбере?
- Диференциацията на рака определя неговия ход и прогрес. Колкото по-високодиференциран /като хистологична находка/ е един раков процес, толкова неговите клетки са по-близки до нормалните и прогресът и агресивността са по-бавни. Човек може да живее с рак преди да даде симптоми и да бъде открит и повече от 10 г. Недиференцираният и нискодиференцираният рак се развиват обаче много бързо.
Много хора, които имат възможност, избират да се лекуват навън, понякога и родните лекари го препоръчват. На ниво ли са българските онколози и разполагаме ли с нужната апаратура и опит за успешно лечение?
Българските онколози по нищо не отстъпват на тези в най-развитите страни в света. Схемите на лечение, които се предлагат и се провеждат са еднакви и приети от експертни групи на международни конгреси. У нас понякога химиотерапията не започва веднага или се прекъсва, поради организационни трудности или неритмичен внос. В чужбина си плащаш и получаваш лечението, а тук, за да ти го плати държавата или НЗОК документите ти трябва да минат през няколко комисии. И това забавя процедурата до достъпа до лекарства. Но това не винаги е така и по-скоро е изключение. Относно апаратурата – като цяло имаме високотехнологична апаратура, но тя е и бързооборотна, с кратък експлоатационен живот. В момента работим с дефектирал ехографски апарат от 6 месеца и няма пари за ремонта му. След 6 г. натовареност ендоскопската ни апаратура вече често се поврежда, а необходимите средства за нова, възлизащи на около 300 000 лв. не могат да се намерят. Общинският съвет не гласува средства за това. Поради липса на помещение в сградния фонд на лечебното ни заведение вече 6 г. не може да бъде пусната в експлоатация и една рентгенова уредба, която ще реши въпроса с няколко вида интервенционални процедури при онкологично болни. Последното е пример, че наличната ни квалификация не може да се приложи поради неработеща, но налична техника. Печални парадокси.
Има ли напълно излекувани, когато става въпрос за онкологично заболяване?
О, да! Разбира се, че има напълно излекувани и това не са малка част от болните ни. Разбира се, това са болни, при които диагнозата е поставена рано и/или ракът им е от високодиференциран /бавнопрогресиращ/ вид без метастази. Съвременните хирургични, химиотерапевтични, лъчетерапевтични, аблативни и други методи на лечение на рака водят до повишен процент напълно излекувани болни. Всички онкологично болни подлежат на диспансерно наблюдение, включително и напълно излекуваните, което включва серия от периодични клинични, лабораторни, образни, инструментални и други прегледи и изследвания. Последните целят ранно откриване на евентуалния прогрес на болестта с цел преоценка на комплексното им лечение. Така, че ракът е победим. Но трябват много, много пари, техника и специалисти.
