Иван Палушев е втори мандат председател на „Общинското пчеларско сдружение“ във Враца. Даниел Ганчев е член на местната структура на сдружението. Той е пчелар от няколко години и има над 100 кошера. По случай своя професионалния празник, двамата медопроизводители, разказаха какви са проблемите, който стоят пред бранша.
Празнувахте ли на Св. Харалампий?
Иван Палушев: Професионалният ни празник е на 10 февруари. И тази година общинското пчеларско сдружение отбеляза Деня на Св. Харалампий. Изкарахме много добре и си пожелахме тази година да успеем да намалим проблемите си, както и да популяризираме повече меда и пчелните продукти.
Разкажете малко повече за сдружението и насоките на работата през последната година?
Иван Палушев: Сдружението има около 35 активни членове, а повечето от тях са млади хора. Ние сме юридическо лице с нестопанска цел. Структурата е формирана от хора, които са с еднакви интереси. Дейностите, по които работихме миналата година, бяха насочени към популяризиране на пчелните продукти. Не е тайна, че с една молба няма как да накараме младите хора да започнат да консумират мед. Целта ни е да влезем сред младежите, чрез срещи с учениците и по-малките деца, за да им обясним какво представляват нашите продукти. Искаме да ги вкусят и да сме сигурни, че вземат своите решения, след като са запознати с темата. Иска ни се хората да не си купуват мед само, когато нахлува грипна вълна и имат нужда от превантивен или съпътстващ лек. В повечето случай масовият потребител посяга към буркана с мед само при нужда.
Обединяват ли се пчеларите в страната, за да постигнат общи цели?
Иван Палушев: Основните проблеми пред пчеларите, които могат да бъдат посочени, са няколко. Това са пръсканията, неспазването на Наредба №15 и разединението в нашия бранш. На централно ниво в страната съществуват общо 11 браншови организации. Вместо да си подадат ръка всяка една от тях държи на собствените си интереси. Нашето сдружение не е член на нито една от тях. Не се припознаваме и не виждаме къде можем да се присъединим. В много близко бъдеще ще търсим обединение и подкрепа от пчеларите от съседните области Монтана и Видин. На първо време ще си направим неформално сдружение. От тук нататък само времето може да покаже дали начинанието ще е успешно.
Какви са основните проблеми, които стоят пред бранша?
Иван Палушев: Много голям проблем са и нерегистрираните пчелари. Нямам предвид, че не са със статут на земеделски производители. Те не са регистрирани в агенцията по безопасност на храните. Всеки един пчелин трябва да има номер и да бъде регистриран поне в кметството. Така винаги се знае кой стои зад номера. Полезно е и когато ще има пръскане, защото така местната управа знае кого да извести предварително. Мога да обобщя, че регистрацията на пчелните семейства и пръсканията са основните ни проблеми.
Даниел Ганчев: Диапазонът на трудностите не е никак малък. С едни от тях се справяме с наши усилия с човешки ресурс, а за други провеждаме различни акции. Смятам, че не може без явната подкрепа и някаква инициатива от страна на държавната структура.
Ако някой гледа 1-2 кошера, просто защото е любител, длъжен ли е да ги регистрира?
Иван Палушев: Да. Според сега действащия закон всеки, който има кошери, трябва да ги регистрира поне в кметството. Условието не зависи от бройката. Така се знае, че зад тези 2 кошера стои например Иван, който живее във Враца и има ето такъв телефонен номер. По тази начин, когато има нужда, местната управа може да се свърже с него. Всичко се случва. Може магаре да мине и да бутне кошерите дори. Така, че трябва да има връзка между кметовете и пчеларите.
Даниел Ганчев: По-същественото е, че регистрацията на всеки пчелар помага за опазването на здравето на самите пчелни семейства. Регистрираните пчели подлежат на ветеринарен контрол във всеки един момент от българската агенция по безопасност на храните. За съжаление преди години отпадна длъжността на пчеларите проверители, а това бяха квалифицирани колеги. Тогава нещата бяха по-изрядни и много по-контролирани. Пчеларят проверител можеше да отиде и да каже: „Колега, хайде отвори този кошер, за да видим какво се случва вътре. Дали си взел нужните мерки, за да е здраво семейството“. Сега нещата са малко по-различни, но все пак има контрол на регистрираните кошери. Това е в интерес на всички. За съжаление нерегистрираните пчелари няма как да подлежат на ветеринарен контрол. Ако до мен има такъв съсед с кошери, аз не мога никога да бъда сигурен какво се случва. Дори и да разполагам с 300 пчелни кошера, а той само с 3, това все пак е достатъчно да нанесе огромна вреда на моя пчелин. Аз няма как да предотвратя заразяването с болест, ако той е нехаен.
Това означава, че за да сме сигурни в качествата на меда, трябва да си го купуваме само от регистрирани пчелари?
Даниел Ганчев: Редно е да се купува мед само от регистрирани производители. Те подлежат на контрол от ветеринар. Така се предотвратяват и инциденти като попадането на неправилно поставен антибиотик в меда. Подобни случаи свалят качеството на продукта, както и неговите лечебни свойства. Особено важно е да се следи здравето на пчелните семейства, както и превантивното им третиране с всички нужни средства, за да не се разболеят.
Какво финансиране получавате от Европа и държавата? Отделя ли се внимание на сектора?
Даниел Ганчев: За съжаление няма някакво дейно съдействие от страна на държавата. Правят се някакви опити, но ние не подлежим на пълно субсидиране в сравнение с другите сектори на земеделието. Нямаме и евро средства в новия период. Ние не очакваме да останем извън финансирането. В предишния период евродепутатът Мария Габриел оказа много голяма подкрепа на сектора. Съветът на Европа не подкрепи решението за субсидиране. Навсякъде в света пчелните семейства се подпомагат дори за опрашване. До голяма степен биологичното равновесие в природата се дължи на пчелното опрашване. Ако няма пчели, трябва да се опрашва ръчно. Това е от огромно значение за хранителния баланс във веригата.
Остава ли проблемът с пръсканията на земеделските производители?
Даниел Ганчев: При нас в България не само, че не се обръща никакво внимание на опрашването, но и биваме засегнати от земеделските производители и по-точно зърнопроизводителите. Те започват да третират изведнъж, когато те си решат. Пръсканията са поголовни и безапелационни. Не се обявяват предварително или не се спазват посочените часове и в крайна сметка отровните препарати нанасят щети върху пчелните семейства. Имаме много загинали в последните години. В последните 2 години цялата гилдия много активно се бори против безразборните пръскания. Това повлия малко на производителите, но опасността си остава.
Има ли закон, който да забранява безразборното използване на отровни препарати?
Даниел Ганчев: Има нов закон за растителна защита въведен съвсем скоро. Много е добър и предполага наистина съществени санкции за некоректните земеделски производители. Ще видим дали ще се спазва и какъв ще бъде ефектът му. Важно е и отговорните служби да бъдат активни, защото те играят съществена роля. Те осъществяват контрол за спазването на установените рамки. Всеки втори от нашето дружество е бил засегнат от пръсканията, затова се надяваме новата система да проработи.
Как оценявате качеството на българския мед и може ли той да се предлага на международния пазар?
Иван Палушев: Не е тайна, че нашият пчелен мед се ползва в чуждите страни като подобрител. За съжаление ние, като малки производители, не можем да излезем на европейския пазар. Там отиват само големите предприятия. Тук основните потребители на мед са пенсионерите. Увеличаването на продажбите по време на получаването на пенсиите потвърждава това. Наша е задачата на научим младите да ползват този дар от Бога.
Има ли боров мед в България?
Иван Палушев: Мога спокойно да заявя, че в България няма боров мед. Това, което се предлага на пазара, е сладко. Боров мед се добива по различен начин. В Турция, в областта Муглата, пчелите събират манов мед, но тук няма.
Как се определя какъв вид е медът?
Иван Палушев: Всеки един пчелар знае каква е медоносната растителност в неговия район, като предварително е правил медов баланс. Той показва има ли смисъл или не да се слагат кошери на определено място. Когато се направи това изследване вече се знае какъв ще е медът. Ние добиваме няколко вида мед. Започваме напролет с рапицата, след това с акация, продължаваме с липа, слънчоглед и след него бодил.
Как да познаем истинският мед?
Иван Палушев: Кристализиралият мед е истинският. Важно е да уточним, че трябва да се съхранява на температура, не повече от човешката. Медът е жив продукт, който при температура 40 градуса губи качествата си.
