Тъй като тази седмица най-накрая се завъртя лентата, която целият свят очаква, представяме компилация от най-впечатляващите цитати от първата книгата. Поредицата е известна с репликата на един критик, че съблазни света.
1. „За една милиардна част от секундата изглеждаше някак изгубен, като че ли земята измества оста си и епицентърът на земетресението се премести под неговите крака“, Ана
2. „Защо не ме предупреди за опасността? Защо не ми каза? Дамите знаят от какво да се пазят, защото четат романи, които ги учат на този трик“, Ана
3. „Искаше ми се да ида при него в банята. Никога не бях изпитвала такова нечовешко влечение към някого. Хормоните ми блъскаха из вътрешностите ми. Устната ми трепереше там където бе прокарал пръста си. Усетих как се сгърчвам от болезнена, непоносима, всепоглъщаща потребност. Желание, това беше желание.“, Ана
4. „- О, майната им на документите – изстена той и ме бутна до стената на асансьора. Преди да се усетя, бе стиснал здраво двете ми ръце с лявата си ръка и ги бе приковал над главата ми. Притискаще ме до стената със слабините си. Другата му ръка ме сграбчи за косата и дръпна рязко. Устните му бяха върху моите. Усетих сладка болка. Простенах. Стонът ми се стопи в устата му. Разтварях устни за езика му. Той го плъзна бързо. Въртеше го бясно в устата ми. Никой не ме беше целувал така. Езикът ми загали нежно неговия в бавен, еротичен, подлудяващ танц на докосващи се усещания. Той хвана брадичката ми и закова лицето ми на едно място. Ръцете ми – здраво стиснати отгоре, главата ми не можеше да мръдне в здравата му хватка, тялото ми притиснато силно към стената от мощното му тяло.“
5. „- Какво толкова има в тези асансьори? – Говореше повече на себе си, отколкото на мен докато ме водеше към изхода. Едва вървях, защото акълът ми бе останал разпилян в асансьор номер три на хотел „Хийтман”.“
6. „Сетивата ми – в пълен хаос, разглобени, на парчета... а музиката навлезе в тялото ми като сладка тръпка и се плъзна по гръбнака ми.“, Ана
7. „Спря пред сградата. Сепнах се. Не му бях давала адреса си, но той знаеше къде живея! Ами да бе, как да не знае! Нали беше пратил книгите! Разбира се, че знаеше! Всеки кадърен маниак, собственик на хеликоптер и на програма за проследяване на телефони, лесно можеше да научи адреса ми.“, Ана
8. ”Как го прави това с мен? Докосва само една малка част от тялото ми, а хормоните ми се носят на километри из околността.”, Ана
9. „Затвори очи. Дишаше много тежко и плитко. Когато ги отвори, бяха парещо, изгарящо, топящо се сиво.“
10. - Много хубава кола – казах.
Той се усмихна.
- Знам. – И за някаква част от секундата обзет сладък, весел, безгрижен Крисчън се върна в тялото му. Стана ми топло и хубаво. Беше толкова развълнуван. Момчетата и техните играчки.
11. "Хората имат нюанси Ана, като цветовете. И ако думата "преебан" беше цвят, например сив, и ако сивото имаше петдесет различни нюанса, то аз съм преебано сив във всичките петдесет нюанса.", Крисчън Грей
12. ''Мъжете, Ана, не са трудни за разбиране. Те са много просто устроени същества и разбират нещата буквално. Когато кажат нещо, обикновено наистина го мислят. Ние прекарваме часове да анализираме какво са искали да кажат с някое изречение, а то е очевидно. Те казват точно това, което е в изречението, нищо повече.'', майката на Ана
13. „Присъствието му бе единственото нещо, което ме нараняваше повече от отсъствието му“, Ана
14. "Знаех, че ако започна това нещо с него, той ще ме нарани. Едва ли беше способен или заинтересован и едва ли имаше желание да ми даде нещо повече... а аз исках повече. Много повече. И този пристъп на ревност... Вече бях сигурна, че чувствата ми към него са много по-дълбоки, отколкото си бях позволила да призная пред себе си.", Ана
15. "Изобщо не можех да си обясня защо погледът му ми въздействаше така дяволски смущаващо, объркваше ме, ставаше ми горещо. Очите му грееха лукаво и палаво", Ана
16. “Сгуших се в него, затворих очи, носът ми опираше във врата му, главата ми беше на рамото му. Вдишах аромата му. Освободих съзнанието си и за миг си позволих да си представя, че ме обича.”, Ана
17. – Казах ти, Анастейжа. Има нещо в теб. Не мога да те пусна да си идеш – каза той с ирония.
– Като нощна пеперуда около лампа. Така се чувствам.
18. ”Не искам да съм твоята малка мръсна тайна, а голямата въпросителна, която те побърква до реторичност.”
19. "Ако беше моя.. " Какво ли не бих направила да съм негова. Той бе единственият мъж, който можеше да накара кръвта ми да се движи из цялото ми тяло със скоростта на болид.“, Ана
20. "Спри да хапеш тази устна , Анастейжа! Знаеш как ми действа това.", Крисчън Грей
21. "Той искаше мен, а аз исках повече. Исках той да ме желае и да се нуждае от мен така, както аз го желаех и се нуждаех от него. Но дълбоко в себе си знаех, че това е невъзможно. ", Ана
22. "Не е толкова страшно, колкото си мислиш. Най-големият ти враг е собственото ти въображение.", Крисчън Грей
23. ''Моя си и искам всяко движение да ти напомня, че си била с мен, че си моя… '', Крисчън Грей
24. „Моя си“ - шепнеше той. „Само моя. Не го забравяй!“. Гласът му бе като сладка отрова, думите му като опиат.“ „50 нюанса сиво“
25. "Сексът беше върховен, той беше богат, красив, но всичко това нямаше никакъв смисъл без любовта му.", Ана
26. „Аз не съм мъж, от който можеш да очакваш цветя, сърца и романтика. Моите вкусове са съвсем различни. Трябва да се пазиш и да бягаш от мен“, Крисчън Грей
27. „Можеш да бъдеш истински бесен само на някого, когото обичаш" - Майката на героя Крисчън Грей
28. „Наистина ли искаш една нормална ванила-връзка („ванила" в книгата се използва за стандартния секс в мисионерска поза) без никакво перверзно ч*кане? - Крисчън Грей към Анастейжа Стийл
29. „Той наистина ме кара да се чувствам обичана, защото някъде между различните му петдесет нюанса има много топлина и любов за даване" - Анастейжа Стийл
30. „Искам те и само мисълта за това, че някой друг може да те има, се забива като острие в тъмната ми душа" - Крисчън Грей
31. „Искам да бележа тялото ти, бейби /с див секс/" - Крисчън Грей
32. "Понякога се чудех дали съм съвсем наред. Може би бях прекарала прекалено много време в компанията на герои романтици в книгите. И вероятно поради това очакванията и представите ми бяха толкова високи. В реалността обаче никой не бе успял да ме накара да се почувствам така.", Ана
