Иво Йорданов е роден през 1974 година. Завършил е математическата гимназия във Враца, а след това право в Софийския университет. От 15 години се занимава с медии и реклама. Семеен е с една дъщеря.
В града си познат като издател на вестник „Враца днес“, но имаш и магазин за вино. Откъде дойде любовта ти към гроздовия елексир?
Виното при нас е семейна традиция. Родът ми е от село Габаре, където от древността е имало лозя. По времето на социализма масивите достигат до 3 000 дка с десертни сортове за износ. От малък всяка ваканция с моя дядо ходех на лозе. Беше ми много интересно да помагам. Пътувайки, преди години започнах да посещавам избите в България. Изградих приятелства от Варна до Мелник и от Видин до Стара Загора. Направихме скромен семеен магазин.
Преди колко време отвори и каква е идеята му?
Магазинът отвори врати на Никулден 2013 г. Идеята е да се предложат вина от различните райони на България от характерните български сортове, при това през личния ни подбор за качество и от изби със собствени лозя. Клиентите го нарекоха „Магазинът за истинско вино“. Човек навсякъде по света може да пие мерло и каберне, но само в България може да опита от ценните редки сортове врачански мискет, гъмза, мелник, мавруд, рубин.
Как съчетаваш управлението на вестник с магазин за вина?
Двете неща са коренно различни. Общото е връзката им с комуникацията с хора, а това ми носи удоволствие. Умението да изслушаш и да чуеш съветите пренасям и в магазина. Ние търсим вино за вкуса на всеки отделен клиент.
Какво е менте във виното и как да го познем?
Въпреки, че сме винарска страна, най-тъжният факт е, че има много ментета. Това е една смес от спирт, вода, боя, която е и вредна. Всички евтини вина под 3 лв. за литър са потенциални ментета.
А кои цени са нормални?
Много хора смятат, че българските вина са незаслужено скъпи, сравнявайки ги с италианските стъклени дамаджанки, на чиито етикет пише, че съдържат по-малко от 5% грозде. Всички изби предлагат вината си на нормални цени. Причината потребителите да усещат българските вина скъпи, са търговците на едро и търговските вериги. Вярвам, че производители, търговци и ресторантьори ще осъзнаят значението на виното като част от културата, туристическия потенциал и ще предложат вината на нормални цени.
Обичат ли българите много вино и имат ли винена култура?
В последните години се засилва интересът към напитката. Виното става част от културата на хората. Някои стигат до него и след като им е препоръчано от лекар. Вината имат доказан антиоксидантен ефект и съдържат ценни микроелементи, плодови захари. Получават се почти изцяло по естествен начин. Все повече жени и младежи се отказват от високо алкохолните напитки и стигат до виното.
Кой е любимият ти сорт?
Любимият ми сорт грозде е врачанският мискет. Това е една от емблемите на Враца и значима част от нашия туристически продукт. Ароматното бяло вино е търсено от Варна до София. Това е бял сорт, който успява да задържи и запази уникалния си мискетов аромат, усещащ се накрая като теменуга за дълго време. Може да се произведе класическо или полусладко вино, както и една от най-хубавите български ракии. В района на Веслец, Типченица, Селановци се наблюдават нови масиви. Насаждения от сорта вече има край Варна. Бялото вино от врачански мискет е било любимо на Тодор Живков и той е наредил да се пренесе и отглежда в Евксиноград. То е било атракция сред чуждите дипломати.
Какъв е вкусът на врачани?
Врачани имат вкус, особено врачанки. Жените от средната класа търсят интересни вина, купажи и са от основните купувачи на розе. Врачани преоткриха сорта гъмза, който също е характерен за Северна България. Това е едно приятно всесезонно питие, което може да се съчетае с много храни. Надяваме се с акцентирането над местните сортове и нарастването на винената култура да се достигне ренесанс на винарството в Северна България. Тук има уникални условия за производство на бели вина, а в същото време може да се направят и забележителни червени, различни от тези в Южна България.
Ти самият гледаш ли лозе и правиш ли вино?
Имам наследствено лозе, в което експериментирам с различни сортове и продължавам да го поддържам, като правя бяло и червено вино, в което винаги съчетавам по два сорта.
Не са ли Донкихотовци собствениците на добрите изби, при положение, че държавата няма добра политика към тях?
Продажбата на вина на световните пазари става по два начина. Първият е чрез транснационалните компании. Вторият начин е самата страна да излезе на световните пазари. Въпреки, че сме винена страна, все още всяка изба се бори сама – както за наградите си, така и за пазарите си. Като страна можем да имаме рафтове в големите вериги и в специализираните магазини в света. Това е пътят ни. Тогава винарството ще е сериозен бизнес.
